РЕШЕНИЕ

Номер ^b2j Година/^, ^/2010 Град Пловди

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД първи граждански състав В публично съдебно заседание на 18.01.2010 година в състав:

Председател: Мариана Хитева Членове : Румяна Цонева

Красимир Коларов

при участието на секретаря Росица Чолакова.......................................

и прокурор.............................................................................. сложи за

разглеждане докладваното от съдията Р. Ц. в.гр.дсло № 6 по описа за 2010 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение № 1815 от 10.11.2009 г.по гр.д. № 2979/2008 г.на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от В. И. К., Л. Х. Р., И. Х. Ш. и О. Х. Р. против Е. И. Г. искове, както следва: иск за разваляне поради неизпълнение и евентуален иск за обявяване за нищожен поради липса на съгласие договора, сключен с нотариален акт № 28, том 126 дело № 30002/2007 г. на С. по вписванията при Агенция по вписванията Пловдив, по силата на който Л. Х. Г. е продала на Е. И. Г. срещу задължението да я гледа и издържа до края на живота й следния недвижим имот: 15/18 ид части от апартамент № 51, ет.*, вход А, от блок 7, състоящ се от три стаи и готварна с обща квадратура 70.23 кв. метра, находящ се в град П., ул. „. март" № 7, при граници на жилището: апартамент № 50, апартамент № 52, от горе - апартамент № 63, заедно с избено помещение № 10 с площ по данъчна оценка 5.90 кв.метра и граници: и. № 9 и коридор, заедно с таванско помещение № 5 с площ по данъчна оценка 6.30 кв. метра и граници: т. № 4, коридор и таван № 6, както и ведно с 1.09% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж.

Жалбоподателите В. И. К., Л. Х. Р., И. Х. Ш. и О. Х. Р. твърдят, че решението е неправилно-необосновано и незаконосъобразно. Молят да бъде отменено решението и да бъдат уважени предявените искове.

Въззиваемата страна Е. И. Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата е подадена в законния срок и изхожда от легитимирана страна, притежаваща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата след преценка на изложените оплаквания и становища по същество на спора, съдът приема следното:

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл.87, ал. З ЗЗД и чл.26, ал.2, предл. 2 ЗЗД.

Ищците твърдят, че наследодателката им Л. Г. приживе е продала на ответницата Е.Г.15./18 ид. части от собствения си недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Тъй като приобретателката никога не е полагала грижи за прехвърлителката, нито я е подпомагала в издръжката й, а напротив-наследодателката била подпомагана в издръжката и гледането й от ищците, и отчасти сама подсигурявала необходимите средства за издръжка, твърдят, че е налице неизпълнение на сключения договор от страна на ответницата. Поради това молят да се постанови решение, с което договорът да бъде развален по отношение на В. К. до размер на 1/6 ид. част, а за Л. Р. , И. Ш. и О. Р. до размер на 1/18 ид. част, съобразно наследствените им права.

Също така ищците твърдят, че към момента на сключването на договора прехвърлителката поради влошено здравословно състояние вследствие претърпян инсулт е била неподвижна и неконтактна, и не е могла да изрази правно валидна воля. И пълномощното, и договора, изповядан при условията на договаряне сам със себе си, били съставени и подписани в периода, следващ получаването на инсулт, когато наследодателката била в субективна невъзможност да разбере съдържанието на пълномощното и да изрази съгласие със съдържанието, като освен това не било ясно дали пълномощното й е било прочетено преди да го подпише. Считат, че договорът е нищожен, тъй като е сключен при липса на правновалидно съгласие и воля, и в противоречие на закона.

Поради това при условие на евентуалност -ако бъде отхвърлен искът за разваляне на договора, ищците молят да се постанови решение, с което договорът бъде обявен за нищожен поради липса на правновалидно съгласие и воля, и сключването му в противоречие със закона.

Ответницата оспорва исковете като неоснователни.

Ищците са наследници на Л. Х. Г. , починала на 08.02.2008 г., видно от удостоверение за наследници №.029748. от 06.03.2008 г.на Община П., район „Ю.".

С нотариален акт № 66 от 13.12.2007 г., том II, рег. № 5949, дело № 239 от 2007 г.на нотариус Д. Н. , рег. № 144 по регистъра на НК, който нотариален акт е вписан с вх.рег. № 37494 от 13.12.2007 г., акт № 28, том 126, дело № 30002/2007 г. в С. по вписванията при Агенция по вписванията Пловдив, Е. И. Г., действаща от една страна

като пълномощник на прехвърлителката Л. Х. Г. на основание пълномощно рег. № 4910/06Л0.2007 г.по общия регистър на нотариус Д. П. , а от друга -■ действаща лично за себе си като приобретателка, е сключила от името на представляваното лице и от свое име договор, по силата на който прехвърлителката е прехвърлила на приобретателката следния недвижим имот: 15/18 ид части от апартамент №51, ет.*, вход А, от блок 7, състоящ се от три стаи и готварна с обща квадратура 70.23 кв. метра, находящ се в град П., ул. „. март" № 7, при граници на жилището: апартамент № 50, апартамент № 52, от горе - апартамент № 63, заедно с избено помещение № 10 с площ по данъчна оценка 5.90 кв.метра и граници: и. № 9 и коридор, заедно с таванско помещение № 5 с площ по данъчна оценка 6.30 кв. метра и граници: т. № 4, коридор и таван № 6, както и ведно с 1.09% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, срещу това, че до момента на прехвърлянето приобретателката е полагала грижи по гледането на прехвърлителката и я е подпомагала в издръжката й, както и срещу поемане на задължение от приобретателката Е.Г. и в бъдеще да гледа и подпомага в издръжката й прехвърлителката Л. Г. по начин, осигуряващ й нормално съществуване до края на живота й, като прехвърлителката си е запазила правото на ползване върху частта от имота, предмет на прехвърляне, пожизнено и безвъзмездно.

С пълномощно рег. № 4910/06.10.2007 г.по общия регистър на нотариус Д. Н. рег. № 144 по регистъра на НК, Л. Г. е упълномощила Е.Г. да прехвърли на самата себе си процесния недвижим имот-целия апартамент, респ. притежаваните от упълномощителката идеални част от него, съобразно документите удостоверяващи обема на правото й на собственост върху целия или част от имота срещу това, че до момента на упълномощаването Е.Г. е полагала грижи по гледането на упълномощителката и я е подпомагала в издръжката й, както и срещу поемане на задължение от нейна страна и в бъдеще, до края на живота й да гледа и подпомага в издръжката й упълномощителката Л. Г. по начин, осигуряващ й нормално съществуване, при условието упълномощителката да си запази пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху целия или частта от имота, предмет на прехвърляне. Посоченото пълномощно е сключено с нотариална заверка на подписа на упълномощителката, което нотариално удостоверяване е извършено извън нотариалната кантора на нотариуса. От заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице М.С. се установява, че подписът на пълномощното, с което Л. Г. е упълномощила Е.Г. да прехвърли имота, е изпълнен от Л. Г.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдят, че прехвърлителката не е изразила правновалидна воля и съгласие със

съдържанието на пълномощното, тъй като не е била запозната с него, а освен това поради лошото си здравословно състояние след прекаран инсулт е била в невъзможност да разбере съдържанието му. Тези твърдения има съществено значение, тъй като касаят валидността на упълномощаването на ответницата Е.Г. да сключи процесния договор при условието на договаряне сама със себе си. Към момента на упълномощаването - 06.10.2007 г.е в сила изискването на чл.37 от ЗЗД (редакция Държавен вестник бр.59 от 20.07.2007 г.), според което упълномощаването за договор, който трябва да бъде сключен в нотариална форма, следва да бъде направено или в нотариална форма, или писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. В конкретния случай обаче упълномощаването е извършено писмено с нотариално удостоверяване само на подписа на упълномощителката, но не и съдържанието на пълномощното. От самия факт, че липсва нотариално удостоверяване на текста на документа следва извод, че съдържанието на пълномощното не е било предмет на официалната удостоверителна функция на нотариуса. В този смисъл Апелативният съд приема за доказано твърдението на ищците, че прехвърлителката не е изразила правновалидна воля и съгласие със съдържанието на пълномощното. Следователно, поради липса на нотариално удостоверяване на текста на пълномощното, не е спазено императивното изискване относно формата на упълномощаването, предвидено в чл.37 от ЗЗД. Това от своя страна води до нищожност на сделката по смисъла на чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД поради липса на съгласие. Що се отнася до субективната невъзможност на упълномощителката да разбере смисъла и съдържанието на пълномощното и да изрази съгласие с неговото съдържание, в какъвто смисъл са направени твърдения от ищците, те не следва да се обсъждат, доколкото биха имали значение само в случай, че е била спазена предвидената от закона форма на упълномощаването, т.е. ако е било извършено едновременно удостоверяване на подписа и съдържанието на документа от нотариуса, което изискване в случая не е изпълнено.

В конкретния случай ищците са предявили евентуално съединени искове - първият за разваляне на договора, и вторият - за прогласяване неговата нищожност. Поради констатацията за нищожност на упълномощаването, което обуславя и нищожност на процесния договор, Апелативният съд намира за безпредметно да обсъжда наличието или липсата на изпълнение на нищожния алеаторен договор. В този смисъл не следва да бъдат обсъждани свидетелските показания относно обема на полаганите грижи, издръжката и гледането на наследодателката от ответницата. Разваляне може да се иска само на действителна правна сделка, каквато не е налице в процесния случай. Този извод произтича от същността на правния институт на развалянето, който изисква възникване

на валидна облигационна обвързаност между страните по договора, и допуснато виновно неизпълнение, обуславящо правото на изправната страна да иска прекратяването на облигационната връзка. Искът за разваляне на процесния договор подлежи на отхвърляне само на това основание, а именно- поради установената нищожност на договора. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлен иска за разваляне на процесния договор.

В частта, с която е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на договора, решението следва да се отмени и искът да се уважи, като се прогласи нищожността на договора поради липса на съгласие. На ищците се дължат деловодни разноски по съразмерност и компенсация в размер на сумата 1820 лв.

Предвид изложените съображения Пловдивският апелативен съд

Р V, III И :

ОТМЕНЯ решение № 1815 от 10.11.2009 г.по гр.д. № 2979/2008 г.на Пловдивския окръжен съд в частта, с което е отхвърлен предявения от В. И. К., Л. Х. Р., И. Х. Ш. и О. Х. Р., всички от гр. П. против Е. И. Г. от гр. П. евентуален иск за обявяване за нищожен поради липса на съгласие договора, сключен с нотариален акт № 28, том 126 дело № 30002/2007 г. на С. по вписванията при Агенция по вписванията Пловдив, по силата на който Л. Х. Г. е продала на Е. И. Г. срещу задължението да я гледа и издържа до края на живота й следния недвижим имот: 15/18 ид. части от апартамент №51, ет.*, вход А, от блок 7, състоящ се от три стаи и готварна с обща квадратура 70.23 кв. метра, находящ се в град П., ул. „. март" № 7, при граници на жилището: апартамент № 50, апартамент № 52, от горе - апартамент № 63, заедно с избено помещение № 10 с площ по данъчна оценка 5.90 кв.метра и граници: и. № 9 и коридор, заедно с таванско помещение № 5 с площ по данъчна оценка 6.30 кв. метра и граници: т. № 4, коридор и таван № 6, както и ведно с 1.09% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, както и в частта, с която са осъдени В. И. К., Л. Х. Р., И. Х. Ш. и О. Х. Р. да заплатят на Е. И. Г. сумата 300 лева, разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен поради липса на съгласие договора , сключен с нотариален акт № 66 от 13.12.2007 г., том II, рег. № 5949, дело № 239 от 2007 г.на нотариус Д. Н. , рег. № 144 по регистъра на НК, който нотариален акт е вписан с вх.рег. № 37494 от 13.12.2007 г., акт № 28, том 126, дело № 30002/2007 г. в С. по вписванията при Агенция по вписванията Пловдив, по силата на който Л. Х. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул. „О." № 21 е прехвърлила на Е.

И. I еоргисва ЕГН **********, от гр. П., ул.". № 21 15/18 ид. части от следния недвижим имот: апартамент № 51, ет.*, вход А, от блок 7, състоящ се от три стаи и гогварпа е обща квадратура 70.23 кв. метра, находящ се в град П., ул. „. март" № 7, при граници на жилището: апартамент № 50, апартамент № 52, от горе - апартамент № 63, заедно с избено помещение № 10 с площ по данъчна оценка 5.90 кв.метра и граници: и. № 9 и коридор, заедно с таванско помещение № 5 с площ по данъчна оценка 6.30 кв. метра и граници: т. № 4, коридор и таван № 6, както и ведно с 1.09% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж срещу това, че до момента на прехвърлянето приобретателката Е. И. Г. е полагала грижи по гледането на прехвърлителката и я е подпомагала в издръжката й, както и срещу поемане на задължение от приобретателката Е. И. Г. и в бъдеще да гледа и подпомага в издръжката й прехвърлителката Л. Х. Г. по начин, осигуряващ й нормално съществуване до края на живота й, като прехвърлителката си е запазила правото на ползване върху частта от имота, предмет на прехвърляне, пожизнено и безвъзмездно.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Е. И. Г. да заплати на В. И. К., Л. Х. Р., И. Х. Ш. и О. Х. Р. деловодни разноски по съразмерност и компенсация в размер на сумата 1820 лв.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните. —^

*"'\

Председател: У

Членове: