П Р О Т О К О Л

Пловдив, 15.06. 2010 година

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети юни, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН БОЖИКОВ

СТЕЛА ДАНДАРОВА

При участието на съдебния секретар Стефка Костадинова и в присъствието на прокурора Румен Боев сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВЧНД № 272 по описа за 2010 година.

На именното повикване в 10.00 часа, в залата се явиха:

Жалбоподателят Д. С. П. – се явява лично и с адв. З.Т.

За Апелативна прокуратура – Пловдив – се явява прокурор РУМЕН БОЕВ

П. даване ход на делото, съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и 275 от НПК.

Адв. Т. – Нямам искания за отводи към състава на съда, няма да представям доказателства, моля да се даде ход на делото.

Прокурорът – Нямам искания за отводи и доказателства, да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

– Нямам други искания. Моля да се даде ход на съдебните прения.

Прокурорът – Нямам искания, моля да дадете ход на делото за изслушване на съдебните прения.

Съдът

                     О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

А. Т.    -Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените определението на Окръжен съд Пловдив, с което беше определена най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража” на моя подзащитен. Считам, че определението е необосновано защото първоинстанционният съд недостатъчно задълбочено обсъди моите възражения относно това дали от събраните до този момент доказателства може да се направи обосновано предположение, че моя подзащитен, респективно за неговата съпруга, е извършил това престъпление. Първото ни и основно възражение, което не беше обсъдено от съда е, че обвинението му е предявено в качеството му на физическо лице. Подзащитният ми е собственик на капитала, а съпругата му е управител на фирмата. Направих възражение пред Окръжния съд, което също не беше обсъдено и което сме изтъкнали още в обясненията си, тъй като изпълнителното деяние е за държане на бутилки алкохол с фалшиви бандероли. Дори останах с впечатление, че съдията от първоинстанционния съд реши, че става въпрос отделно 13 000 бутилки с фалшиви и отделно 13 000 бутилки без бандерол, а това не е така. Те считат, че има престъпление в идеална съвкупност – по чл.чл. 234 НК и 244 НК. Действително моя подзащитен е осъждан по чл. 244 НК, където обаче няма престъпление по чл. 234 НК. Тъй като бе изтъкнато, че той е осъждан и е извършил същото престъпление. От друга страна направих възражение, че няма доказателства, от които да се направи заключение, че моя подзащитен е съзнавал по някакъв начин наличието на такива фалшиви бандероли в складовете си, които държи в А. и Пловдив. Още на досъдебното производство подчертах, че стоката, която получава е опакована в кашони, фолирана в други палети, по-малки пакети, дори съм ви донесла бутилки, за да видите какво представлява този бандерол. Виждате от самата бутилка, че бандерола не може да се види по никакъв начин. Това е основния ми аргумент, че не може да става дума за държане на бутилки с фалшиви бандероли. А според Закона за акцизите, това споменах пред първоинстанционния съд, което не беше обсъдено, тъй като НК не различава отделните хипотези или различава само две от тези, описани в Закона за акциза и данъчните складове, а именно – бандероли с изтекъл срок на годност, неистински или преправени и респ. без бандероли. Т.е. касае се за три реални хипотези, две от които са престъпление. Затова не може да има идеална съвкупност. На всички тези мои възражения първоинстанционният съд не отговори. Позова се на това, че има свидетели, а забележете това са инспекторите, които активно са работили при претърсването и изземването – св. Н.И. св. Г,. служители на сега сектор "Противодействие на икономическата престъпност”. И двамата са участвали при претърсването и изземването на складовете на моя подзащитен и никъде не се съдържат данни, че той с нещо е бил наясно, че в складовете му се намира такава стока. Фолирането на стоката се извършва машинно и няма как един търговец да манипулира бутилките с фалшив бандерол. По делото има приложени СРС, което няма да коментирам, в него няма данни за извършено престъпление и то по тези тестове, които са ни предявени. Считам, че не може да черпим данни по него защото не отговаря на Закона за СРС, където знаете процедурата е дълга и точно определена от Законодателя и това, което е представено не отговаря на изискванията на Закона. Действително моя подзащитен е осъждан, не е реабилитиран. Считам, че от това осъждане не може да се направи извод, че подзащитният ми би могъл да извърши друго престъпление. Защото той е само един търговец, който получава стоката с документи. В момента сме готови да ги представим на разследващите органи. Във фирмата на моя подзащитен работят над 30 човека и първоинстанционният съд постави този аргумент на последно място при вземане на мярката за неотклонение. Има постоянен адрес, семейство, жена , дете и считам, че ако му се измени в по-лека мярката за неотклонение няма опасност да се укрие или извърши друго престъпление. Той има доброто желание по всякакъв начин да разследва на органите по разследване за разкриване докрай виновниците за поставяне на тези бандероли, тъй като бутилките ги е получил във вида в който са намерени от разследващите органи. Ето защо считам, че не са налице изискуемите предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Предложих на съда да му определи "Парична гаранция” или "Домашен арест” като считам, че една ПГ в границите на възможностите му, това ще бъде много по-изгодно за обществото отколкото да се харчат пари за неговата издръжка в ареста. Ето защо моля да отмените определението на първоинстанционния съд и да определите една друга, по-лека мярка за неотклонение, каквато прецените че ще бъде най-удачна за постигане целите на НПК.

Прокурор БОЕВ – Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите определението на ПОС, с което спрямо обвиняемия Д. С. П. е определена мярка за неотклонение "Задържане под стража”. Считам, че за да вземе това решение ПОС се е опрял както на събраните към момента доказателства така и на закона. На П. е било повдигнато обвинение за тежки умишлени престъпления обосноваващи едно такова решение. И за двете престъпления наказанието е наказуемо от 2 до 8 години лишаване от свобода. Т.е. тази формална предпоставка е налице. Има практика в тази насока. Що се касае до това налице ли са налице доказателства, даващи основание за обоснованото предположение – считам, че са налице. Те се коренят в извършените следствени действия, с огледи, изземване, установяване на конкретния предмет на престъплението. Говорим за първоначални следствени действия на колегите, ясно е че в последващ момент, когато се назначат експертизи всичко ще бъде внимателно обследвано. Тезата, че собственост на стоката е на юридическото лице, в тази насока има трайна практика и тя е непротиворечива. В България юридическите лица още не носят наказателна отговорност. Тук тя ще се насочи към собствениците и управителите. Прокуратурата правилно е посочила да бъде определена по-сериозната мярка, с оглед неговото далеч по-значимо положение – той е собственика. Има обременено съдебно минало и то точно за такова престъпление. 2006 г. е осъждан за престъпление по чл. 244 НК. От тук нататък лично за мен, каквито и аргументи да се изтъкват, не е издържано. Той все още не е реабилитиран. Изцяло се присъединявам към една мисъл в мотивите на съда, че точно той който има познания от двете страни на закона и развива много сериозна дейност по внос и търговия с алкохол няма начин да не знае, които са читавите и нечитавите фирми и няма как да се приеме, че случайно е постъпването на 13000 бутилки в неговите складове или това да се дължи на някой случаен работник. Тези доказателства така като се събират, мисля че съвсем обосновано се били приети като точно такива даващи основание за обосновано предположение. То за мен категорично е налице. Не бива да се пропускат показанията на полицейските служители. Те могат да дават показания, дали са такива показания, не са участвали в други процесуални качества, изключващи възможността да участват в процеса. Това са показания, как ще ги цени съда, си е негово право. Считам, че като се обсъдят всички тези обстоятелства и реалната опасност да се извърши друго такова престъпление, считам, че на този етап мярката за неотклонение следва да бъде "задържане под стража”.

А. Т. /реплика/ - относно това, че разследването е в първоначален момент и правилно е повдигнато повдигнатото обвинение. Това работно обвинение аз не приемам. След като се повдига обвинение и въз основа на него се иска най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража” то следва да се прецезира до колкото позволяват събраните до момента доказателства. В случая са събрани доказателства. Би следвало да се напише, че моя подзащитен, в качеството си на едикакъв си е извършил едикакво си. Не може да се направи обоснованото предположение за това, че е извършил това престъпление в качеството му на физическо лице. Не оспорвам че полицейските служители могат да бъдат свидетели по делото. Но подчертах, че от техните показания по никакъв начин не може да се направи извода че моя подзащитен е извършил тези престъпления, които са му предявени. Тази мярка за тези престъпления, моля да вземете решение като игнорирате медийния шум, който се вдигна и за това престъпление и не би следвало политиката по никакъв начин да влияе върху наказателното съдопроизводството защото става въпрос за човешки съдби.

ОБВИНЯЕМИЯТ П. в своя защита - Не се признавам да виновен. Поддържам това, което каза адвокатката ми. Нямам какво да добавя.

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ

О. П. – Моля за по-лека мярка.

След тайното съвещание съдът приема за установено следното:

                Производството е по чл. 64, ал. 7 от НПК.

                С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е взел мярка за неотклонение "Задържане под стража” спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 378/2010 г. по описа на сектор " ПИП” при ОД на МВР – Пловдив Д. С. П..

                С. определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемия, с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани доводи за незаконосъобразност на Определението.

                В съдебно заседание прокурора поддържа становище за обоснованост, правилност и законосъобразност на атакуваното Определение. Сочи, че обвиняемият е осъждан и е налице опасност да се укрие или да извърши престъпление, както, и че от наличните данни по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъпленията , в които е обвинен.

                Защитата пледира подадената жалба да бъде уважена, а атакуваното Определение отменено, като неоснователно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че липсва опасността обвиняемият да се укрие, както, че липсват данни, които да обосноват обвинението и обосновано предположение не може да се направи.

                Обвиняемият моли съда за по-лека мярка за неотклонение.

                Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на атакуваното Определение намира, че същото следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба да се остави без уважение, като неоснователна.

                За да постанови Определението , първоинстанционният съд е приел, че спрямо обвиняемия са повдигнати две обвинения за тежки умишлени престъпления по чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл. 244, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 2, вр. чл.20, ал.2 НК, които са наказуеми с "лишаване от свобода”, което не се оспорва от страните.

                По-нататък съдът е заключил, че събраните към момента доказателства обосновават предположението, което законът изисква относно авторството на деянието.      За да направи този извод, съдът е анализирал и преценил внимателно всички събрани по делото доказателства, както поединично, така и в тяхната съвкупност. Правилно в акта си първата инстанция е приела, че обвиняемият е съпричастен към деянията, в които е обвинен, анализирайки приложените по делото протоколи за претърсване и изземване и показанията на свидетелите Е.Г. и .Е.Н.. Освен това в същата насока са и показанията на св. Г.Г,. от които става ясно, че със всичко около дейността на фирмата се е занимавал обвиняемия. Поради това извода на основният съд, че са налице достатъчно данни, че обвиняемият е извършил престъпленията, в които е обвинен е правилен.

           За да прецени, че е налице реална опасност да се укрие или да извърши престъпление, първият състав е съобразил, че обвиняемият е бил осъждан за същите умишлени престъпления от общ характер, което се установява от приложеното по делото свидетелства за съдимост и копие от предходната му присъда.

           Всичко това е довело съдът до извод, че обвиняемият е с престъпни наклонности и съобразявайки степента на обществената опасност на деянията му е счел, че най-адекватна към настоящия момент се явява мярката за неотклонение "Задържане под стража”.

                Апелативният съд споделя напълно изложените от първоинстанционния съд съображения и намира направените на тяхна база правни изводи за правилни и обосновани. Без да ги повтаря, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че високата степен на обществена опасност на обвиняемия, както и тежестта на вменените му престъпленията, които са насочени срещу паричната система и рефлектират негативно върху фиска и финансовата стабилност на държавата, може да обосноват извода, че е налице основателна опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. Този извод се подкрепя и от проявената от обвиняемия упорита престъпна воля, извършвайки еднородни престъпления за продължителен период от време.

                В тази връзка изложените от защитата съображения, че липсват данни, от които да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към престъпленията, в които е обвинен, се явяват неоснователни. Възраженията на защитата, че П. е само собственик на капитала на фирмата и не следва да носи отговорност, поради липса на субективна страна не намират опора в доказателствения материал и се опровергават категорично от показанията на посочените по-горе свидетели.

                    Не могат да бъдат споделени и възраженията, че липсва опасност обвиняемият да се укрие. Наличието на реална опасност П. да се укрие или да извърши и друго престъпление не може да бъде оборено само от факта, че същият има широкомащабен бизнес и дава работа на 30 работника. Сами по себе си и обстоятелствата, че е семеен и има постоянен адрес също не могат да променят този извод.

                 Поради това обжалваното определение се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

                По изложените съображения, Апелативният съд

О П Р Е Д Е Л И :

        ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 517/08.06.2010г. по чнд № 2110/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража” спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 378/2010 г. по описа на сектор " ПИП” при ОД на МВР – Пловдив Д. С. П. с ЕГН **********.

                Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   Протоколът изготвен в с. з.

                Заседанието се закри в 10.32 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

СЕКРЕТАР: