Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 357 Дата 11.07.2011 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд                                        търговско отделение

 

трети състав                                                    Председател:    Асен Гаджев

                                                               Членове: Красимир Коларов

Емил Митев

 

Секретар Стефка Костадинова

в открито съдебно заседание на 01.06.2011 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 461 по описа за 2011 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 31 от 28.01.2011 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по търг. д. № 259/2010 г., поправено с по-становеното по същото дело Решение № 154 от 31.03.2011 г.

 

          Предмет на делото са били две проведени от „Международен па-наир Пловдив” АД и съответно вписани в търговския регистър увели-чения на капитала на това дружество: първото увеличение на капитала е от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева, а второто увеличение – от 43 086 833 лева на 56 256 550 лева.

 

          Относно проведеното и вписано в търговския регистър увелича-ване на капитала на дружеството „Международен панаир Пловдив” АД (по онова време „Международен панаир” ЕАД) от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева окръжният съд е постановил следното:

 

          1.       „Признава за нищожни решенията /волеизявленията/ на Ми-нистъра на икономиката и планирането взети с Протокол № РД-21-325/ 18.12.2006 год. за увеличаване капитала на „Международен панаир Пловдив” АД, от 28 463 162 лв. на 43 086 833 лв., чрез издаване на 14 623 671 бр. нови обикновени безналични акции с право на глас, в ОСА, всяка една с номинал и емисионна стойност от по 1 лв. чрез из-вършване на непарична  и / или парична вноска на „Пълдин Туринвест” АД, гр. Пловдив”;

 

          2.       „Отхвърля иска на Държавата против „Международен па-наир Пловдив” АД, за признаване нищожност на волеизявленията на Министъра на икономиката и енергетиката взети с Протокол № РД-  21-325/18.12.2006 год. /с изключение на това за увеличаване на капи-тала на „Международен панаир Пловдив” АД от 28 463 162 лв. на 43 086 833 лв. чрез издаване на нови 14 623 671 бр. обикновени безна-лични акции с право на глас, с емисионна стойност 1 лв. всяка, по-средством апортна вноска, оформени като решения, като неосновате-лен.”

 

          3.       „Признава за установено несъществуването на всички впи-сани с Решение № 8263/21.12.2006 год. по ф. д. № 80/1993 год. на Пловдивски окръжен съд обстоятелства по партидата на „Междунаро-ден панаир Пловдив” АД.”;

 

          А относно проведеното и вписано в търговския регистър по-следващо увеличаване на капитала на „Международен панаир Плов-див” АД от 43 086 833 лева на 56 256 550 лева, Пловдивският окръжен съд е постановил, че:

 

1.       „Признава за нищожно решението на ОСА проведено на 15.03.2007 год. само в частта му по т. 5 от дневния ред – за увелича-ване капитала на „Международен панаир Пловдив” АД, от 43 086 833 лв. на 56 256 550 лв., чрез издаване на 13 169 717 бр. нови обикновени безналични акции с право на глас, с номинална и емисионна стойност от по 1 лв., чрез извършване на непарична вноска на Република Бъл-гария и непарична и парична вноска на дружество с общинско участие посочено от ОС гр. Пловдив, а именно „Пълдин Туринвест” АД, гр. Пловдив” и

 

2.       „Признава за установено несъществуването на вписаното с Решение № 2494/23.03.2007 год. по ф. д. № 80/1993 г. по описа на Пловдивски окръжен съд по партидата на „Международен панаир Пловдив” АД, а именно: увеличаване на капитала на АД от 43 086 833 лв. на 56 256 550 лв. чрез издаване на 13 169 717 бр. обикновени без-налични акции с право на глас, с номинална стойност 1 лв., като уве-личението се извършва чрез непарична и парична вноска на „Пълдин Туринвест” АД и непарична вноска на Държавата.”

 

Дружеството „Международен панаир Пловдив” АД е било и осъ-дено, „да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 10 000 лв.”, както и да заплати държавна такса в размер на сумата 320 лева.

 

          С подробни съображения за неговата неправилност в отхвърли-телната му част, първоначалното решение от 28.01.2011 г. се обжалва от упълномощения процесуален представител на Държавата, в случая представлявана от Министъра на финансите (чл. 31, ал. 1 ГПК) – вж. молбата на л. 147 – 148, с приложеното към нея пълномощно, съдържа-що потвърждаване на подадената от Министъра на икономиката, енер-гетиката и туризма искова молба вх. № 9235/19.04.2010 г.

 

В останалата му част първоначалното решение на окръжния съд се обжалва от ответника „Международен панаир Пловдив” АД, също с подробни съображения за неговата неправилност. Това дружество е подало и въззивна жалба против решението на съда от 31.03.2011 г., с допълнителни съображения и за неговата неправилност.

 

          Всяка от страните е на мнение, че жалбата на другата страна е неоснователна.         

 

          Апелативният съд прецени данните по делото и прие:

 

А.      Относно проведеното и съответно вписано в търговския ре-гистър увеличаване на капитала на „Международен панаир Пловдив” АД (към момента на вписването фирмата на дружеството е била „Меж-дународен панаир” ЕАД) от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева:

 

          Това увеличаване на капитала е било проведено съобразно Ре-шенията по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. (л. 46 – л. 52), приети от Министъра на икономиката и енергетиката, в качеството му на упражняващ правата Държавата като едноличен собственик на ка-питала на „Международен панаир” ЕАД и е било вписано в търговския регистър с Решение № 8263 от 21.12.2006 г., постановено от Пловдив-ския окръжен съд по фирменото дело на това държавно дружество № 80/1993 г. (л. 67 – л. 68).

 

          Твърденията на ищеца са, че тези Решения от 18.12.2006 г. на Ми-нистъра на икономиката и енергетиката, като упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на дружеството, били „нищожни”, поради следните причини:

 

          а)      защото към момента, в който били приети Решенията по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. на Министъра на икономиката и енергетиката, акционери в това дружество, освен Държавата, били още пет физически лица. И понеже Държавата не била единствен акци-онер в „Международен панаир” ЕАД, то и Министърът на икономиката и енергетиката не можел сам (еднолично) да упражнява правомощията на общото събрание. Затова решения на орган, който да е упражнявал правомощия на общо събрание, изобщо липсвали, а решенията били „невзети”. И за да не поставя под съмнение заявената своя позиция, ищецът е решил, че постоянно трябва да нарича приетите от Мини-стъра актове по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. не Решения, а „волеизявления” – вж. т. І-ва и т. ІІ-ра от исковата молба;

 

          б)      защото Решенията на Министъра на икономиката и енерге-тиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречали на действащата към тази дата разпоредба „по чл. 28, ал. 7 ЗПСК” – вж. т. ІV.А от исковата молба;

 

          в)      защото Решенията на Министъра на икономиката и енерге-тиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на основанието по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, поради „невъзможен пред-мет” – вж. т. ІV.Б от исковата молба;

 

          г)       защото Решенията на Министъра на икономиката и енерге-тиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на ос-нованието по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречали на раз-поредбата „по чл. 195, във вр. с чл. 194, ал. 4 ТЗ” – вж. т. ІV.В от иско-вата молба;

 

          д)      защото Решенията на Министъра на икономиката и енерге-тиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на ос-нованията по чл. 26, ал.1 и 2 ЗЗД, „във вр. с чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 и ал. 9 от ЗСПК” – вж. т. ІV.Г от исковата молба;

 

          е)      защото Решенията на Министъра на икономиката и енерге-тиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на ос-нованията по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, „във вр. с чл. 8 от ПРУПСДП, поради нищожност на предхождащото  Решение № 773 от 10.11.2006 г. на Министерския съвет” – вж. частично т. ІV.Г и изцяло т. ІV.Д от ис-ковата молба.

 

 

          І.       При така заявените от ищеца твърдения, първият и основен въпрос, на който окръжният съд е трябвало да даде отговор е бил, дали към датата 18.12.2006 г., на която Министърът на икономиката и енер-гетиката е приел Решенията си по Протокол № РД-21-325, дружеството „Международен панаир Пловдив” ЕАД е било еднолично дружество изцяло с държавно участие или е било акционерно дружество, в което – освен Държавата – акционери са били още и посочените в исковата молба пет физически лица.

 

Ако отговорът на този въпрос е положителен, тогава би могло да се твърди, че Министърът на икономиката и енергетиката – като упражняващ правата само на един от шестимата акционери – не е имал правомощия да приема решения по въпроси, предоставени на компе-тентността на общото събрание (чл. 221, т. 2, във вр. с чл. 192, ал. 2 ТЗ).

 

И обратно, ако отговорът на този въпрос е отрицателен, тогава Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г. не са били „лични волеизявления само на един от акционерите”, а са Решения на орган, компетентен да упражня-ва правата на общо събрание на дружеството (чл. 232а ТЗ). И правната последица в този случай ще е, че Решенията на Министъра на иконо-миката и енергетиката от 18.12.2006 г. няма как да бъдат „липсващи и невзети”, поради което и „нищожни”, по смисъла на т. І-ва от Тълку-вателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, Бюлетин на ВКС, бр. 9/2002 г., стр. 23, а ще бъдат съществува-щи и приети (взети), точно като Решения на Общо събрание.

 

Съвсем отделен тогава би бил и въпросът, дали тези съществува-щи (а не – „липсващи”) решения на орган, който поначало е бил ком-петентен да ги приема, са били или не са били „нищожни” на останали-те твърдяни от ищеца основания по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и доколко – по отношение Решенията на общо събрание на търговско дружество – тази нищожност може да е предмет на самостоятелно предявените от ищеца установителни искове.

 

          По този основен въпрос за „структурата на капитала” на „Между-народен панаир” ЕАД, окръжният съд изцяло се е съгласил с твърдени-ята на ищеца. Приел е, че към датата 18.12.2006 г. „Международен панаир” ЕАД не е било еднолично акционерно дружество с изцяло дър-жавно участие и че – освен Държавата – негови акционери са били още пет физически лица: М.К.Г., Г.Л.Г, Д.Г.Г., А.Н.Ч. и Д.Н.К., които притежавали членствените права по общо 41 568 броя акции на дружеството.

 

За да достигне до този свой правен извод, окръжният съд е тряб-вало да преценява безспорно установените по делото и настъпили в следната последователност юридически факти:

 

          1.       На датата 27.06.2002 г. по фирменото дело на „Междуна-роден панир” ЕАД с № 80/1993 г. е постановено регистърно Решение № 3872/27.06.2002 г. на Пловдивския окръжен съд (л. 425), с което в търговския регистър е вписана промяна на устава на това държавно дружество „съгласно решение на едноличния собственик на капитала, взето с Протокол № РД-18-300/12.06.2002 г. на Министъра на иконо-миката”, с което акциите на дружеството са били променени от налич-ни в безналични (чл. 178, ал. 2 ТЗ), като на датата 26.07.2002 г. е била извършена и съответната регистрация в Централния депозитар – вж. прил. на л. 531 Писмо изх. № 01-2010-6293 / 04.11.2010 г. на „Центра-лен депозитар” АД и приложеното на л. 532 Удостоверение на същото дружество за „структурата на капитала на „Международен панаир” ЕАД към датата на регистрацията. Което означава, че от датата 26.07. 2002 г. Книгата на акционерите вече се е водила от Централния депози-тар и разпореждането с притежаваните от Държавата безналични акции на „Международен панаир” ЕАД е можело да има правно действие не вследствие извършено от собственика джиросване на налични акции или на временни удостоверения, а от регистрацията на прехвърлянето на безналичните акции в Централния депозитар (чл. 127, ал. 1 ЗППЦК).

 

          2.       На датата 17.07.2002 г. (преди регистрацията на „Между-народен панаир” ЕАД в Централния депозитар) били сключени три Споразумения между Държавата, представлявана от Министъра на ико-номиката и съответно приобретателите М.К.Г (л. 125), Г.Л.Г. (л. 126) и Д.Г.Г. (л. 127), „за прехвърляне на акции от „Международен панаир” ЕАД, гр. Пловдив”. Във всяко от тези три Споразумения е било посочено, че Собственикът (Държавата) прехвърля на Приобретателя съответно 992 броя, 992 броя и 1984 броя „от своите акции от „Международен панаир” ЕАД, Пловдив, с номинална стойност 1 лев всяка, безвъзмездно като обезщетение за одържавени имоти на територията на дружеството, определено на основание § 18 от ПЗР на ЗППДОП” (чл. 1). По всяко едно от тези три Споразумения страните изрично са се съгласили, че „Прехвърлянето на акциите се извършва в момента на подписване и джиросване на временното удостоверение по реда на чл. 187 от ТЗ, след подписването на настоящото споразумение” – вж. еднаквите разпоредби по съответния чл. 3-ти.

 

          3.       С писмо изх. № 26-М-149 от 19.07.2002 г. (л. 128) Мини-стерството на икономиката е уведомило Изпълнителния директор на „Международен панаир” ЕАД за тези три сключени споразумения от 17.07.2002 г. и е разпоредило, да се съставят и подпишат три временни удостоверения, всяко за посочения в споразуменията брой акции, които следвало „да бъдат представени в Министерство на икономиката за джиросване”.

 

          4.       С писмо изх. № ИК-02-00-36 от 05.08.2002 г. (л. 424) Из-пълнителният директор на „Международен панаир” ЕАД уведомил Министъра на икономиката, че с оглед междувременно настъпилата и вече вписана в търговския регистър промяна на устава и променянето на акциите от налични в безналични, дружеството не може да издаде временни удостоверения, които да отразят подлежащите на прехвърля-не акции на Държавата по сключените три споразумения с М.К.Г., Г.Л.Г. и Д.Г.Г. Министърът (принципалът) е бил съответно помолен, за следващи разпореждания.

 

          5.       На датата 27.12.2002 г. влязло в сила постановеното от Върховния административен съд Решение № 11947 по адм. д. № 4595/ 2002 г. (л. 129), поправено с постановеното по същото дело Решение № 4906 от 20.05.2003 г. (л. 132). С това съдебно решение е била утвърдена „направената оценка на признатото право на обезщетяване” на А.Н.Ч. и Д.Н.К. „с акции от капитала на „Международен панаир” ЕАД, Пловдив, в размер на 37 600 лева, представляваща 37 600 броя акции от дружеството”, като за всеки от двамата тях е било признато право на обезщетяване с по 18 800 броя акции.

 

          Трябва да се отбележи, че след постановяване на това Решение на ВАС, за целия период до 18.12.2006 г., когато са приети Решенията по процесния Протокол № РД-21-325, не е имало никакво последващо раз-витие на процедурата по обезщетяване на А.Н.Ч. и Д.Н.К. с признатия от съда размер от общо 37 600 броя акции на държавното дружество „Международен панаир” ЕАД. По делото няма нито един факт, който да удостоверява извършването на каквито и да било правни действия на Държавата или на тези две лица – за реализация или за защита на правата им, произтичащи от установения по съдебен път размер на правото им на обезщетяване.

 

          6.       На датата 18.12.2006 г. били приети Решенията на Мини-стъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18. 12.2006 г. Към тази дата акциите на „Международен панаир” ЕАД от-давна са обикновени безналични с право на глас, Книгата на акционе-рите вече четвърта година се води от „Централен депозитар” АД, по партидата на дружеството други акционери освен Държавата не са би-ли записани, а относно притежаваните от Държавата акции, от никого не са били подавани и предхождащи заявления или уведомления – за регистрация и за удостоверяване извършването на каквито и да било сделки с прехвърлителен ефект.

 

7.       На датата 21.12.2006 г. по фирменото дело на „Междунаро-ден панир” ЕАД с № 80/1993 г. е постановено регистърно Решение № 8263/21.12.2006 г. на Пловдивския окръжен съд (л. 67), с което в тър-говския регистър са вписани Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. Вписано е увеличаването на капитала от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева, чрез подробно описаната в регистърното решение непарична вноска на дру-жеството „Пълдин Туринвест” АД, вписана е промяна в наименование-то на фирмата „Международен панаир” ЕАД на „Международен пана-ир Пловдив” АД, вписани са и съответни промени в устава и управи-телните органи на дружеството.

 

Няма спор по делото, че и след вписване на тези новонастъпили обстоятелства в търговския регистър, Книгата на акционерите е про-дължавала да се води от „Централен депозитар” АД и че по партидата на дружеството – освен Държавата и извършилото непаричната вноска дружество „Пълдин Туринвест” АД – други акционери в „Междунаро-ден панаир Пловдив” АД нито са били записани, нито са били подава-ни и предхождащи заявления да бъдат записани. Не са били отбелязани и каквито и да било разпореждания на Държавата, с каквато и да било част от притежаваните от нея акции, регистрирани в Централния депо-зитар.

 

Трябва да се отбележи и това, че до този момент (21.12.2006 г.)  Министърът на икономиката и енергетиката нито е джиросвал времен-ни удостоверения по чл. 3 от Споразуменията с М.К.Г., Г.Л.Г. и Д.Г.Г.  (вж. по-горе т. 2-ра), нито в Централния депозитар са били подавани от когото и да било заявления, както за регистриране прехвърлянето в полза на тези три лица на общо 3 968 броя акции от капитала на „Международен панаир” ЕАД и/или от държавното участие в капитала на „Международен панаир Пловдив” АД, така и за съответното откриване на партиди (сметки) на имената им. Не са били предприемани и никакви фактически или правни действия от А.Н.Ч. и от Д.Н.К., за защита или за реализация на правата им на обезщетяване, чийто размер е бил по-рано установен с Решение № 11947 по адм. д. № 4595/2002 г., поправено с постановеното по същото дело Решение № 4906 от 20.05.2003 г. на Върховния административен съд (вж. по-горе т. 5-та).

 

          8.       На 26.01.2007 г., т. е. след вписването в търговския регистър на Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Прото-кол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. (вж. предходната т. 7-ма) между Министъра и А.Н.Ч. било сключено Споразумение (л. 137) за прехвърляне на 18 800 броя акции от капитала на „Международен панаир Пловдив” АД (погрешно изписано „Международен панаир” ЕАД), като страните изрично са приели, че „Прехвърлянето на акциите се извършва чрез регистрирането на настоящото споразумение в Централен депозитар” – вж. разпоредбата по чл. 3-ти.

 

          9.       На датата 19.02.2007 г., т. е. отново след вписването в тър-говския регистър на Решенията на Министъра на икономиката и енер-гетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. (вж. предходната т. 7-ма) между него и пълномощник на Д.Н.К. също било сключено Споразумение (л. 134) за прехвърляне на 18 800 броя акции от капитала на „Международен панаир Пловдив” АД (и тук по-грешно посочено като „Международен панаир” ЕАД), като страните отново изрично са приели, че „Прехвърлянето на акциите се извършва чрез регистрирането на настоящото споразумение в Централен депозитар” – вж. чл. 3 на Споразумението.

 

          10.     В крайна сметка, първоначалната регистрация на прехвър-лянето на акциите, предмет на сключените с М.К.Г., Г.Л.Г. и Д.Г.Г.  Споразумения от 17.07.2002 г. (по-горе т. 2-ра), е била извършена в Централния депозитар на датата 30 януари 2007 г., а първоначалната регистрация на прехвърлянето на акциите, предмет на сключените с А.Н.Ч. и Д.Н. Споразумения (по-горе т. 8 и т. 9) е била извършена на датата 9 февруари 2007 г. – вж. неоспореното от ищеца и приложено на л. 531 от делото Удостоверение на Централния депозитар, изх. № 01-2010-6293 от 04.11.2010 г. 

 

          Или с други думи: към датата 18.12.2006 г., на която Министъ-рът на икономиката и енергетиката е приел процесните Решения по Протокол № РД-21-325, твърдяната от ищеца материална легитимация на сочените от него пет физически лица – като „акционери” в „Между-народен панаир” ЕАД – всъщност се е изчерпвала:

 

а)      единствено със Споразуменията от 17.07.2002 г. (по-горе т. 2-ра) – по отношение на лицата М.К.Г., Г.Л.Г. и Д.Г.Г. и

 

б)      единствено с влязлото на 27.12.2002 г. в сила Решение № 11947, постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 4595/2002 г., поправено с постановеното по същото дело Решение № 4906 от 20.05.2003 г. (по-горе т. 5-та) – по отношение на А.Н.Ч. и Д.Н.К.

 

          В тази обстановка и точно при тези установени по делото факти Пловдивският окръжен съд е приел, че към датата 18.12.2006 г. посо-чените от ищеца пет физически лица са се легитимирали като „акцио-нери” в дружеството „Международен панаир” ЕАД и съображенията на този съд са следните:

 

Според окръжния съд, ясните законови разпоредби по чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 187, ал. 1 ТЗ и чл. 127, ал. 1, във вр. с чл. 136, ал. 2 ЗППЦК, били „неотносими към института на реституцията” (вж. стр. 4-та на Решението от 28.01.2011 г.). А установените от закона правила за прехвърляне на акции в случая не можело да се прилагат, защото при условията на обезщетяване с акции по реда на чл. 18, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗППДОП (отм.), при които условия сочените от ищеца пет физически лица са придобили акции от „Международен панаир Пловдив” АД, (вж. § 18 от ПЗР на ЗПСК), тези лица всъщност били „придобили” акциите си не от момента на прехвърлянето им от Държавата като собственик, а много по-рано – още от деня, в който на петимата им бил признат раз-мерът на правото им на обезщетяване. И от този ден те, макар и да не били вписани в Книгата на акционерите, вече били акционери в „Меж-дународен панаир” ЕАД, със съответните техни членствени права, да-ващи им право да участват – като акционери – в Общото събрание на дружеството. А датата на регистриране на прехвърлянето на акциите им от Държавата в Централния депозитар (и по принцип датата на пре-хвърляне на акции или временни удостоверения чрез джиро) в случая нямала никакво правно значение, защото ответникът не можел „да черпи права от собственото си неправомерно поведение”. Което пък „неправомерно поведение” се изразявало в това, че „Международен па-наир” ЕАД, т. е. дружеството, част от държавните акции на което са би-ли предназначени за обезщетяване на бившите собственици на включе-ни в активите му земеделски земи, не било „свикало общо събрание”, на което „да приеме” тези бивши собственици на земя като „свои акци-онери”. И след като не друг, а ответникът бил нарушил както разпо-редбата по § 3, ал. 2 от ПЗР на ПРУПСДП (отм., ДВ, бр. 51 от 03.06. 2003 г.), така и заместилата я разпоредба по § 3, ал. 3 от ПЗР на ПРУПДТДДУК, последицата била, че обезщетените бивши собствени-ци на земи били станали акционери от момента на оценката на право-то им на обезщетяване, а не – от момента на прехвърлянето и придоби-ването на акциите на Държавата, съразмерни по стойност с оценката.

 

          Съображенията на окръжния съд са не само необосновани, защо-то не са съобразени с безспорно установените по делото факти, но са и правно несъстоятелни.

 

Разпоредбата по § 3, ал. 3 от ПЗР на ПРУПДТДДУК, на която съ-дът се е позовал, всъщност гласи: „След влизането в сила на оценката и прехвърляне на акциите или дяловете на правоимащите лица в едноме-сечен срок се провеждат общи събрания на търговските дружества, на които се приемат дружествени договори на дружествата с ограничена отговорност или се изменят уставите на акционерните дружества и се избират органите на управление.” Очевидно е, че преди съответното прехвърляне на акционерно (или дялово) участие, няма как бившите собственици на земеделска земя да се легитимират като нови акционе-ри (или съдружници) и да участват в работата на общото събрание. Като юридически факт обезщетяването завършва (и настъпва) с придо-биване на съответните акции или дялове от имащите право на обезще-тение (§ 18 от ПЗР на ЗСПК във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗППД ОП, отм.), а придобиването на поименни акции и на акционерно учас-тие, което да има действие спрямо дружеството, не може и никога не е можело да стане по друг законов начин, освен чрез прехвърляне по чл. 185, ал. 2 ТЗ, съответно чл. 127, ал.1, във вр. с чл. 136, ал. 2 ЗППЦК, вж. и изричната, съществуваща още от 27.06.2002 г. разпоредба по чл. 9, изр. 2-ро от Устава на „Международен панаир” ЕАД, която гласи: „Издаването и разпореждането с безналични акции има действие от ре-гистрацията им в Централния депозитар”.

 

Не е и твърде ясно, как въобще е възможно да се мисли, че трето лице (дружеството), с какъвто и да било свой акт не само може да упражни чужди (на Държавата) права на разпореждане с акции, но и че то трябвало да носи отговорност пред трети лица за това, че не било упражнило чуждите права или – че не било изпълнило очевидно от името и за сметка на Държавата, нейните задължения да прехвърли акциите, предназначени за обезщететяване на бившите собственици на земя. При това – според окръжния съд – отговорността на дружест-вото пред бъдещите обезщетени акционери се изразявала не в нещо друго, а в измислената фикция, че придобиването на акциите било ста-нало не от момента на прехвърлянето им, а от момента на оценката, която определя размера на предоставеното като обезщетение право на  акционерно участие. Но как евентуалната и изобщо нетвърдяна в про-цеса отговорност на отчуждителя на акции може да бъде прехвърлена върху и в тежест на дружеството и що за „отговорност” е посочената от съда, е напълно неизвестно. И ако подобни повърхностни твърдения са може би разбираеми от позицията и според желанията на ищеца, то не-обоснованата и дори странна преценка на Пловдивския окръжен съд, е в този случай крайно несъстоятелна.

 

          Петте физически лица, за които ищецът е твърдял, че към датата 18.12.2006 г. вече са били акционери в дружеството „Международен панаир” ЕАД, е трябвало да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ (§ 11, ал. 1 от ДР на ЗПСК). Нито в този закон, нито в ЗППДОП (отм.), нито в ЗСПК, нито в подзаконовите актове по прилагането им обаче е имало и има разпоредба, която да урежда такова правило за придобиване на ак-ции като обезщетение, което да е различно от общия принцип по чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 187, ал. 1 ТЗ и чл. 127, ал. 1, във вр. с чл. 136, ал. 2 ЗППЦК. Единственото законово отклонение от последицата на впис-ването в Книгата на акционерите гласеше, че само по отношение на приватизационните сделки „купувачът се смята за акционер в дружест-вото от момента на джиросването на акциите, респективно на вре-менните удостоверения”, а при безналични акции – „от момента на регистрирането на сделката в централния депозитар”, независимо дали е вписан в книгата на акционерите на дружеството – вж. разпоредбите по § 12, ал. 4 и съответно ал. 5 от ПЗР на ЗППДОП (отм.). Но и в този случай фактът на придобиване на закупените акции се смяташе настъ-пил от датата на правното действие по чл. 185, ал. 2 ТЗ и съответно чл. 127, ал. 1 ЗППЦК, а не – от предхождащия момент на приватизацион-ните преговори или дори от момента на сключването на приватизаци-онния договор.

 

Ето защо Апелативният съд преценява, че предложеният от ище-ца и безкритично приет от окръжния съд произволен преразказ на яс-ния законов режим, на правната процедура и на правосъздаващите  юридическите факти при обезщетяване чрез акции от капитала на дър-жавни дружества, може да е принос в тълкуването на закона и за посто-янната административна и съдебна практика, но е изцяло незаконосъо-бразен.

 

          Не е и вярно, че по отношение на А.Н.Ч. и Д.Н.К. въпросът бил решен със сила на пресъдено нещо, съобразно Решение № 53 от 13.02.2008 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по приложеното търг. д. № 276/2007 г. Ищците по това дело са искали признаване на качествата им на акционери в „Международен панаир Пловдив” АД със съответен брой акции към датата 18.07.2007 г., това е било направеното от тях искане по чл. 98, ал. 1, б. „д” ГПК-1952 г., отм., точно това е било и изрично признато от съда. Установяването на членствени права към предходна дата нито е било предмет на предявения по делото иск, нито е било предмет на надлежно предявен и приет по това дело инцидентен установителен иск. А обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират по отношение на предявеното от ищеца искане и на предявеното по делото основание (чл. 221, ал. 1 ГПК-1952 г., отм.). Още повече, че Държавата – част от чиито акции ищците са искали да бъдат признати за техни – дори не е участвала по това дело. Изобщо не е ясно, как тогава съдът е признал на ищците собствеността върху чужди права при нечастие на носителя на тези права в процеса, но последицата е, че и субективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение не могат да обхванат сега поставения от ищеца спор по делото. Описателната идентификация на произхода на правата на ищците не е била предмет на производството по търг. д. № 276/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, затова и доводът, че решението по това дело трябва да бъде съобразено в настоящия спор, е неоснователен.

 

          Ето защо, при установените в процеса факти, всякакъв друг из-вод, освен че лицата М.К.Г., Г.Л.Г. и Д.Г.Г. са придобили противопоставими не само на Държавата, но и на „Международен панаир Пловдив” АД членствени права на акционери на датата 30 януари 2007 г., а лицата А.Н.Ч. и Д.Н.К. са придобили такива права на датата 9 февруари 2007 г. – е правно невъзможен.

 

Което на свой ред означава, че на предхождащата придобивания-та дата 18.12.2006 г., когато Министърът на икономиката и енергетика-та, в качеството му на орган, упражняващ правата на едноличния соб-ственик на капитала на дружеството „Международен панаир” ЕАД, е приел Решенията по процесния Протокол № РД-21-325, това държавно дружество не е имало в членствения си състав други акционери, освен единствено Държавата.

 

По тази причина направеният от Пловдивския окръжен съд извод, че Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Прото-кол № РД-21-325/18.12.2006 г. били само негови собствени (лични) „волеизявления”, а не Решения на орган на дружеството, е необосно-ван. От тук и заключението на съда – че Решения от 18.12.2006 г. на компетентен орган на „Международен панаир” ЕАД е нямало, че ак-товете на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г. всъщност били липсващи (невзети) Решения на несъстояло се общо събрание на това акционерно дружество и че щом тези Решения били липсващи (невзети), тогава те били и нищожни – е незаконосъобразно.

 

Ето защо Апелативният съд приема, че Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г. не са били негови „лични волеизявления” и не представляват „липсва-що”, „невзето” или „мнимо” решение на Общото събрание на това ак-ционерно дружество. Напротив, тези Решения на Министъра на иконо-миката и енергетиката са съществуващ (взет) акт на оправомощен представител на едноличния собственик на капитала на „Междунаро-ден панаир” ЕАД и по своето правно качество съставляват не „лични волеизявления”, а именно Решения на дружествен орган на „Между-народен панаир” ЕАД, който орган е имал правомощието да решава въпросите, предоставени от закона и от устава на компетентността на общото събрание по чл. 232а, във вр. с чл. 221, т. 2 и чл. 192 от Търгов-ския закон. И следователно, щом не е налице хипотезата на „липсващи” (невзети) решения на дружествен орган, които липсващи решения да са били не само писмено обективирани като настъпил юридически факт, но и да са били вписани в търговския регистър, тогава нито е била, нито е налице и правната възможност да се приеме, че съществуващи-те (налични) Решения по Протокол № РД-21-325/18. 12.2006 г. – на това твърдяно основание – са „нищожни”, в съгласие със задължител-ните разяснения по т. І-ва от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК.

 

          С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е разгледал това предявено от ищеца основание, в мотивите си е приел, че Реше-нията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г. и то конкретно и само „за увеличаване капита-ла на „Международен панаир Пловдив” АД, от 28 463 162 лв. на 43 086 833 лв., чрез издаване на 14 623 671 бр. нови обикновени без-налични акции с право на глас, в ОСА, всяка една с номинал и емиси-онна стойност от по 1 лв. чрез извършване на непарична и/или парич-на вноска на „Пълдин Туринвест” АД, гр. Пловдив” са несъществува-щи (невзети) и в диспозитива на решението е постановил, че те съот-ветно били нищожни.

 

В тази негова част решението на съда е незаконосъобразен отго-вор на поставения по делото спор и затова, на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да бъде отменено, а относно разгледаното основание „несъ-ществуване” (невземане) на Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г. искът – като не-основателен – ще следва да се отхвърли.

 

          За останалите „волеизявления” на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г. – тези, които според окръжния съд били останали „извън увеличаването на капита-ла” – искът за установяване на нищожността им поради тяхното несъ-ществуване е бил отхвърлен, със следните мотиви: „те са взети в съот-ветствие с компетентностите дадени на Министъра на икономиката и енергетиката по силата на действащия към момента ПРУПДТДДУК. Освен това, той или неговия представител в едно редовно свикано и проведено ОСА съобразно броя акции на Държавата, би могъл успеш-но да ги наложи като решения на ОСА и не те биха били нищожни, при положение, че Държавата е най-голям акционер. Ето защо всички ре-шения по Протокола с изключение на решението за увеличение на ка-питала, не са нищожни”. Съображенията на окръжния съд са странни, защото нямат нищо общо с приетата от същия съд „структура на капи-тала на МПП”, но са практически без значение: като краен резултат об-жалваното решение – в тази негова част – е правилно и на осн. чл. 272 ГПК, но по съображенията на настоящата инстанция, ще следва да бъ-де потвърдено.

         

По делото обаче, съдът е разгледал още пет твърдяни от ищеца основания за нищожност на същите решения, поотделно за всяко от тях в мотивите си е приел, че е било налично и че искът – на всяко едно от тези различни основания – подлежи на уважаване. Въпреки очевидната евентуалност на общо шестте твърдяни от ищеца основания за нищож-ност, окръжният съд едновременно е постановил общия техен резултат – нищожността, но не само без да разграничи и без да идентифицира в диспозитива на решението всяко от разгледаните в мотивите основа-ния, но и без дори да ги посочи. Получила се е процесуална смес от отделно произнасяне в мотивите по шест различни и евентуално пре-дявени иска, с постановяване в диспозитива на онова, което – според съда – е едновременната и обща последица на основателността на все-ки от исковете. Но неразграничаването на основанията означава, че по-становеният от съда диспозитив едновременно се отнася за всяко едно от тях. Което на свой ред налага, в диспозитива на въззивното решение изрично и поотделно да се идентифицира всяко от предявените по де-лото основания за нищожност на Решенията на Министъра на икономи-ката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г., защото – при понастоящем съществуващото в диспозитива на окръжния съд ед-новременно и смесено произнасяне по различни искове, посочената в чл. 298, ал. 1 ГПК цел на процеса не е била и не може да бъде постиг-ната.

 

          ІІ.      Следващият въпрос, на който окръжният съд е следвало да даде отговор е бил, дали изобщо е трябвало да разгледа по същество твърденията на ищеца, че приетите преди почти четири години Ре-шения на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били „нищожни”, на посочените в исковата молба още пет различни основания:

 

-        по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като тези Решения от 18. 12.2006 г. противоречали на действащата към тази дата разпоредба по чл. 28, ал. 7 ЗПСК;

 

-        по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, тъй като Решенията на Ми-нистъра от 18.12.2006 г. имали „невъзможен предмет”;

 

-        по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като Решенията му от 18. 12.2006 г. противоречали на разпоредбата по чл. 195, във вр. с чл. 194, ал. 4 ТЗ;

 

-        по чл. 26, ал.1 и 2 ЗЗД, във вр. с чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 и ал. 9 от ЗСПК и

 

-        по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8 от ПРУПСДП, тъй като Решенията на Министъра от 18.12.2006 г. били основавани на „нищожно предхождащо Решение № 773 от 10.11.2006 г. на Мини-стерския съвет”.

 

          По този въпрос и общо за петте посочени по-горе основания за нищожност е необходимо да се уточни нещо, което от съдържателната страна на заявените от ищеца твърдения е твърде важно:

 

а)      дали предметът на предявените искове е преценката на твърдяна от ищеца нищожност на направените от един от акционерите на „Международен панаир” ЕАД негови „лични волеизявления” от дата-та 18.12.2006 г. или

 

б)      предметът на тази преценка е твърдяна нищожност на Реше-нията на дружествен орган на едноличното акционерно дружество с изцяло държавно участие „Международен панаир” ЕАД.

 

Ищецът постоянно нарича Решенията на Министъра на иконо-миката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. „во-леизявления”, но причината за това очевидно не е правна, а е оценъч-но внушаваща: няма съмнение, че ако не са несъществуващи (невзети) Решения на дружествен орган, тогава личните „волеизявления” на който и да било акционер за увеличаване на капитала са непротивопо-ставими на дружеството и затова – сама по себе си – нищожността им не може (безмислено е) да е предмет на установителен иск, при това предявен не срещу автора на „волеизявленията”, а срещу самото дру-жество. В тази хипотеза за всеки акционер е достатъчно да се признае за установено, че въпросните „волеизявления” на един от акционерите имат само външен (формален) израз на дружествени решения и после-дицата ще е елементарна: „мнимите” решения на дружествения орган ще са несъществуващи (невзети) и затова нищожни, а от тук – и не-противопоставими както на самото дружество, така и на акционерите му, включително и на този, който от името на дружеството е взел „мни-мите” (невзетите) решения на общото му събрание: собствените поро-ци на „волеизявленията” на който и да било акционер нямат и не биха имали каквото и да било правно значение за дружеството: щом бъде установено, че „волеизявленията” на акционера са всъщност несъще-ствуващи (невзети) решения на Общото събрание, тогава за дружест-вото ще е правно безразлично, дали тези „лични волеизявления” на друго основание са били или не са били действителни или са били или не са били сами по себе си нищожни. Дружеството поначало би могло да е ответник само в иск за установяване нищожността на решения на дружествените му органи, а не – ответник по иск, насочен към устано-вяване нищожността на „лични волеизявления”. Следователно нищож-ността, произтичаща от посочените по-горе пет допълнителни основа-ния, може да съществува и да се разглежда единствено като твърдяна нищожност на Решения на орган, упражняващ правомощията на общо събрание, а не – като нищожност на непротивопоставими на дружест-вото „волеизявления” на един от акционерите.

 

По-горе в т. І-ва бе установено, че Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. не са несъществуващи (невзети) решения на орган, който „мнимо” е упражнявал правомощията на общото събрание на „Международен па-наир” ЕАД, а обратно – са съществуващи (взети) решения на такъв дружествен орган. Затова правната преценка, дали тези дружествени решения са нищожни на твърдяните от ищеца пет допълнителни осно-вания, може да се прави само при условие, че предмет на преценката са Решения на дружествен орган, имащ правомощието да разглежда и решава въпросите, които са били предоставени от чл. 11, т. 5, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от действащия към 19.12.2006 г. ПРУПДТДДУК (обн., ДВ, бр. 51 от 3.06.2003 г.) и от устава на компетентността на общото събрание на „Международен панаир” ЕАД по чл. 232а, във вр. с чл. 221, т. 2 и чл. 192 от Търговския закон.

 

          Ищецът не твърди, че Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г. са нищожни на посоченото в закона основание по чл. 75, ал. 2, във вр. с ал. 1 ТЗ. Но други основания за нищожност на Решения на общото събрание на тър-говските дружества, съответно на орган, който упражнява правомощия-та на това общо събрание, освен:

 

а)      противоречие на тези решения с влязло в сила решение на съд;

 

б)      нищожност поради първоначалното им несъществуване (фактическо невземане) и/или

 

в)      нищожност поради това, че решението на Общото събра-ние е прието извън пределите на предметната компетентност, предо-ставена на този орган от закона или от учредителния акт,

 

материалното търговско право не познава – вж. отново задължи-телните разяснения по т. І-ва от Тълкувателно решение № 1 от 6.12. 2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК.

 

          Погрешното разбиране на ищеца, че Решенията на Общото съ-брание могат да са недействителни на твърдяните по делото основания по Закона за задълженията и договорите, предопределя извода, че иско-вете за установяване на нищожност, предявени на посочените по-горе пет основания, са били недопустими. Решенията на дружествените ор-гани могат да са незаконосъобразни или да противоречат на уредени в дружествения договор или устава правила, но никога не са недействи-телни (нищожни или унищожаеми), по смисъла на чл. 26 – чл. 35 ЗЗД, респ. за тях не са предвидени и последиците, които законът свързва би-ло с нищожността, било с унищожаемостта на договорите. Решенията на Общото събрание не са договори в смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, защото нямат за предмет съглашение между съдружниците или акционерите, чрез което „да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях” (чл. 8 ал. 1 ЗЗД). Тези решения могат да са необходимата според закона или дружествения договор предпоставка за възникването на други отношения, но сами по себе си не са договор. Те са определен чрез закона начин за създаването или за управлението на дружеството като отделен субект на правото, затова и режимът за контрол върху тяхната законосъобразност (или за съответствието им с дружествения договор или устава) е различен от предпоставките, допу-скащи съдебен контрол върху законосъобразността на договорите. До-ри и хипотетично да противоречи на закона (основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД), решението на общото събрание не е нищожно на това основание и не е възможно нищожността му да се прогласи по всяко време, стига само някой заинтересован да сметне, че има актуален интерес от това. Обратно, незаконосъобразните или противоречащите на дружествения договор решения могат да бъдат отменени, но само чрез иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, предявен в преклузивните срокове по чл. 74, ал. 2 ТЗ.

 

          От тук и изводът: щом е невъзможно Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г., разглеждани не като „лични волеизявления” на някой акционер, а като Решения на дружествен орган на „Международен панаир” ЕАД, да са „нищожни” на твърдяните от ищеца и описани по-горе пет допълнител-ни основания по чл. 44, във вр. с чл. 26 – ч. 35 ЗЗД, тогава исковете за установяване и прогласяване на тази нищожност са били недопустими.

 

Въпреки това, Пловдивският окръжен съд е дал ход на делото по тези искове, събирал е доказателства и ги е разгледал, произнесъл се е по тях и ги е уважил. На осн. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК обжалваното решение ще следва да се обезсили в тази негова част, а предявените от Държавата искове – на посочените по-горе пет твърдяни основания за нищожност на Решенията на Министъра на икономиката и енергетика-та по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г. – ще следва да се оставят без разглеждане. В който смисъл прочее, е и постоянната съдебна практика – вж. Определение № 2 от 12.02.1999 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3/1999 г., V г. о., списание „Търговско право”, бр. 5/99 г., стр. 81; Определение № 135 от 12.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 107/2006 г., ТК, II о.; Определе-ние № 329 от 8.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1132/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 54 от 17.03. 1998 г. на ВКС по гр. д. № 492/1997 г., 5-чле-нен с-в, Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, бр. 1-2/1998 г., стр. 19; Решение № 123 от 14.03.2007 г. на ВКС по т. д. № 891/2006 г., ТК, II о.; Решение № 296 от 3.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 922/2007 г., ТК, II о.; Определение № 28 от 27.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 498/2009 г., II т. о., ТК.

 

          ІІІ.     Относно исковете за установяване несъществуването на вписани обстоятелства в търговския регистър по партидата на дру-жеството „Международен панаир Пловдив” АД (към момента на впис-ването „Международен панаир” ЕАД), а именно, Решенията на Мини-стъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12. 2006 г.:

 

          Всъщност, ищецът е предявил иск за установяване несъществу-ването на общо девет вписани в търговския регистър обстоятелства, чието вписване е било предмет на Регистърно решение № 8263 от 21. 12.2006 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по фирмено дело № 80/1993 г. – вж. първото от петте искания на ищеца, направени още в началото на исковата молба.

 

На това искане Пловдивският окръжен съд е отговорил така: признал е за несъществуващи „всички вписани с Решение № 8263/21. 12.2006 год. по ф. д. № 80/1993 год. на Пловдивски окръжен съд обсто-ятелства по партидата на „Международен панаир Пловдив” АД”.

 

Може да се приеме, че употребеното от съда събирателно поня-тие „всички” се отнася за несъществуването на всяко едно от общо де-ветте конкретно посочени от ищеца и вписани в търговския регистър обстоятелства по т. 1-ва от исковата молба.

 

А тези обстоятелства са:

 

-        „увеличаване на капитала на „Международен панаир” ЕАД, гр. Пловдив, от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева, чрез издаване на нови 14 623 671 броя обикновени безналични акции с право на глас, с номинална и емисионна стойност 1 лев всяка една, посредством апорт-на вноска на право на собственост върху недвижими имоти от „Пълдин Туринвест” АД, оценена по ч. т. д. № 418/2006 г. на Пловдивския окръжен съд”;

 

          -        „промяна на фирмата на „Международен панаир” ЕАД на „Международен панаир Пловдив” АД”;

 

          -        „промяна на броя на членовете на Съвета на директорите от 5 (петима) на 7 (седем)”;

 

          -        „освобождаване на Й.А.Р. като член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Международен панаир Пловдив” АД”;

 

          -        „освобождаване на В.Г.П. като заместник – председател на Съвета на директорите на „Международен панаир Пловдив” АД”;

 

          -        „избиране на „Парк Хотел Санкт Петербург” АД за член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Международен панаир Пловдив” АД”;

 

          -        „избиране на „Пълдин Туринвест” АД за член на Съвета на директорите и заместник председател на Съвета на директорите на „Международен панаир Пловдив” АД”;

 

          -        „избиране на „Централен Универсален Магазин” АД за член на Съвета на директорите на „Международен панаир Пловдив” АД” и

 

          -        „извършването на промени в устава на „Международен па-наир Пловдив” АД и прилагането по фирменото дело на препис от ус-тава, съдържащ приетите изменения към 18.12.2006 г., заверен на 19. 12.2006 г. от Й.А.Р., като представител на „Парк Хотел Санкт Петербург” АД”.

 

          За да обоснове твърдяното „несъществуване” на деветте вписани в търговския регистър обстоятелства, ищецът се е позовал на две отно-сими към това твърдение основания:

 

          а)      че не съществувал акт на Общото събрание, с който да е взето Решение за увеличаване на капитала – вж. т. VІ.1 във вр. с т. ІІ-ра от исковата молба и

 

          б)      че било предвидено, новоиздадените 14 623 671 броя акции да бъдат записани в три дневен срок от решението за увеличаване на капитала, чрез „подаване на писмена заявка по образец”, но такава за-явка не била подадена в посочения срок, затова условието за увелича-ване на капитала било несбъднато и това означавало, че е налице „неза-вършен фактически състав на увеличението” – вж. т. VІ.2 във вр. с т. V. 2. и т. ІІІ-та от исковата молба.

 

          1.       Искът е установителен по чл. 29, ал. 1 ЗТР и една от хипо-тезите на вписано несъществуващо обстоятелство е, ако в търговския регистър е било вписано липсващо (невзето) решение на орган на тър-говско дружество. Затова материалното условие за уважаване на иска е едно: вписаното дружествено решение да не е съществувало към датата на вписването, защото само тогава извършеното чрез вписването удо-стоверяване на липсващото (невзетото) решение, би било неистинско.

 

Всяко едно от деветте процесни и вписани в търговския регистър обстоятелства, е било предмет на Решенията на Министъра на иконо-миката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г. По-горе в т. А.І бе установено, че тези Решения не са просто „лични волеизя-вления” на един от акционерите на „Международен панаир” ЕАД и за-това не са несъществуващи (невзети) решения на дружествен орган, който „мнимо” да е упражнявал правомощията на общото събрание на това дружество, а обратно – са съществуващи (взети) решения на такъв дружествен орган, притежаващ правомощието да разглежда и да прие-ма решения по въпросите, които са били предоставени от чл. 11, т. 5, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от действащия към 19.12.2006 г. ПРУПДТДД УК и от Устава на предметната компетентност на общото събрание на „Международен панаир” ЕАД по чл. 232а, във вр. с чл. 221, т. 2 и чл. 192 от Търговския закон.

 

Което означава, че Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г. са съществували към датата на вписването им в търговския регистър, направено с Реше-ние № 8263 от 21.12 2006 г. на Пловдивския окръжен съд по фирмено дело № 80/1993 г. и още означава, че извършеното чрез това вписване удостоверяване на съществуващите Решения от 18.12.2006 г. не е неис-тинско, а напротив – е истинско.

 

Следователно, на това предявено основание искът е бил неосно-вателен и е подлежал на отхвърляне.

 

          2.       Не е вярно, че увеличаването на капитала на „Междунаро-ден панаир” ЕАД от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева било непрове-дено, поради „незаписване” на новите 14 623 671 броя обикновени без-налични акции с право на глас и това водело до „незавършен факти-чески състав на вписването”, съобразно законовото изискване по чл. 192а, ал. 1, т. 1 ТЗ.

 

Записването на нови акции при увеличаване на капитала с чужди средства означава, че записващият се задължава към дружеството, да извърши в определен срок съответната парична или непарична вноска, с която да покрие размера на увеличението. „Записването” на новите акции е поемане на задължение за бъдеща престация, затова моментът на записването по необходимост предхожда внасянето на паричната или непарична вноска, а задължението се погасява с факта на изпълне-нието му – внасянето на вноската. Спор няма, че кредиторът по това за-дължение (дружеството „Международен панаир” ЕАД) е приел изпъл-нението, вноската е била изцяло направена, акциите от увеличението са придобити от вносителя и висящо (остатъчно) задължение по чл. 192а, ал. 1, т. 2 или т. 3 ТЗ в случая той няма. Следователно, дори изобщо да нямаше предварително обещание за внасяне на непаричната вноска, ко-ето да е било поето към дружеството чрез „записване” на новите акции, условието по чл. 192а, ал. 1, т. 1 ТЗ е било изпълнено: увеличението на капитала на „Международен панаир Пловдив” АД чрез непаричната вноска на „Пълдин Туринвест” АД е настъпило не само като после-дица на дружественото решение, но и поради вещно правното действие на вписването, направено с Регистърно решение № 8263 от 21.12.2006 г. на Пловдивския окръжен съд и вписаното регистърно обстоятелство е съществуващо, защото предхождащото го „записване” или „незапис-ване” на акциите от увеличението на капитала (т. е. поемането на за-дължение за извършване на непаричната вноска) занапред би имало правно значение само при лисващите в този случай хипотези по чл. 192, ал. 1, т. 2 или т. 3, във вр. с чл. 189 ТЗ. А безспорно доказателство за съществуването на процесните нови обстоятелства към датата 21. 12.2006 г., на която дата те са били вписани, е както изпълнението, така и доказаното съществуване към същата тази дата на:

 

а)      необходимата и задължителна за вписването предпоставка по чл. 192а, ал. 3 ТЗ – вж. приложения на л. 63 от делото „Списък на акционерите, записали акции от увеличението на капитала на „Между-народен панаир” ЕАД, чрез издаване на 14 623 671 броя нови обикно-вени безналични акции с право на глас в ОСА с номинална и емисион-на стойност на всяка една от по 1 (един) лев”, удостоверен с подписи-те на петимата членове на Съвета на директорите и 

 

б)      необходимото и задължително за вписването изискване по чл. 73, ал. 1, изр. 2-ро  ТЗ – вж. приложеното на л. 215 от делото Пис-мено съгласие с нотариално удостоверяване на подписа на вносителя, с дата на заверката 19.12.2006 г., която предхожда датата на регистър-ното решение (21.12.2006 г.) и е била нотариално заверена непосред-ствено в деня, следващ приемането на Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката, взети с Протокол № РД-21-325/18.12. 2006 г.

 

          Като допълнение тук трябва да се отбележи, че записването (или незаписването) на акции от увеличения размер на капитала е обстоя-телство, което – само по себе си – не подлежи на вписване в търгов-ския регистър. Поради това записването на новите акции е юридичес-ки факт, чието наличие (или липса) е от значение за законосъобраз-ността на проведеното от Съвета на директорите, а в случая и вписа-но в търговския регистър, Решение на Общото събрание за увеличава-не на капитала. Но проверката, дали вписаното в търговския регистър обстоятелство съществува, поначало изключва преценка за неговата законосъобразност, защото за тази цел съществуват исковете както по чл. 74 ТЗ, така и по чл. 71 ТЗ – вж. задължителните разяснения по т. ІІІ-та от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК и постоянната по въпроса съдебна практика – Решение № 150 от 28.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 57/2004 г., I т. о., ТК; Реше-ние № 708 от 21.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 404/2008 г., II о., ТК; Определение № 27 от 27.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 534/2008 г., II т. о., ТК; Определение № 19 от 14.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 492/ 2008 г., II т. о., ТК; Определение № 274 от 17.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 9/2010 г., II т. о., ТК; Определение № 303 от 23.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 1072/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 440 от 12.07. 2010 г. на ВКС по т. д. № 684/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 663 от 20.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 307/2008 г., ТК, „Търговско и конкурентно право”, бр. 11/2008 г., стр. 16.

 

Затова изводът отново е, че и на това предявено основание уста-новителният иск на Държавата по чл. 29, ал. 1 ЗТР е бил неоснователен и е подлежал на отхвърляне.

 

          Вместо това обаче, Пловдивският окръжен съд, пак без да посочи някое от двете предявени основания, е уважил този иск. На осн. чл. 271, ал. 1 и ал. 2 ГПК, обжалваното решение – в тази негова част – е неправилно и ще следва да бъде отменено, а искът за установяване не-съществуването на посочените от ищеца девет вписани в търговския регистър обстоятелства съответно ще следва да се отхвърли като неос-нователен.

 

          Б.      Относно проведеното и вписано в търговския регистър по-следващо увеличаване на капитала на „Международен панаир Плов-див” АД от 43 086 833 лева на 56 256 550 лева:

 

 

          І.       По този въпрос искането на ищеца е било, да бъде уста-новено от съда, че са „нищожни” Решенията на Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15.03.2007 г. „за увеличаване на капитала на това дружество от 43 086 833 лева на 56 256 550 лева, чрез издаване на нови 13 169 717 броя обикновени безналични акции за сметка на непарична вноска на Държавата и непарична и парична внос-ка на „Пълдин Туринвест” АД, като Държавата е следвало да придобие 277 947 акции, а „Пълдин Туринвест” АД 12 891 770 акции”.

 

А посочените от ищеца четири различни основания за тази твър-дяна в процеса „нищожност” на Решенията на проведеното преди по-вече от 3 (три) години Общо събрание на дружеството „Междунаро-ден панаир Пловдив” АД от 15.03.2007 г. (вж. т. VІІ-ма от исковата молба) са следните:

 

-        Решенията на Общото събрание от 15.03.2007 г. били „ни-щожни”, защото „при ненастъпило увеличаване на капитала на „Меж-дународен панаир” ЕАД от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева” (т. е. предходното увеличаване на капитала съобразно Решенията на Мини-стъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18. 12.2006 г.), това „изключва възможността за последващо увеличаване на капи-тала на МПП от 43 086 833 на 56 256 550 лева”, поради което увеличаването на капитала било „насочено към постигането на невъз-можна цел”, така не можело „да породи никакви правни последици и по тази причина е нищожно”;

 

          -        Решенията на Общото събрание от 15.03.2007 г. били „ни-щожни”, защото било налице основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. с чл. 28, ал. 7 ЗСПК – вж. препратката от т. VІІ-ма към т. ІХ-та от исковата молба;

 

          -        Решенията на Общото събрание от 15.03.2007 г. били „ни-щожни”, „поради липса на надлежно формирана и изразена воля на държавата” – отново вж. препратката от т.VІІ-ма към т. ІХ-та от иско-вата молба. Твърдението на ищеца е, че „липсата на действително воле-изявление на мажоритарния акционер представлява липса на решение на Общото събрание”, от където пък следвало, че „е налице хипотеза на липсващо (невзето) решение на общото събрание на МПП”;

 

          -        Решенията на Общото събрание от 15.03.2007 г. били „ни-щожни”, понеже „волеизявленията” на представителя на Държавата в Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15.03. 2007 г. били „без представителна власт”, защото противоречали на Ре-шение № 773/10.11.2006 г. на Министерския съвет и от тук отново би трябвало да следва, че „е налице хипотеза на липсващо (невзето) ре-шение на общото събрание на МПП”;

 

          На тези предявени в процеса искания и на твърдяните от ищеца четири различни основания за нищожност на Решенията на Общото събрание на дружеството „Международен панаир Пловдив” АД от 15. 03.2007 г., Пловдивският окръжен съд е отговорил по следния начин:

 

          „Признава за нищожно решението на ОСА проведено на 15.03. 2007 год. само в частта му по т. 5 от дневния ред – за увеличаване ка-питала на „Международен панаир Пловдив” АД, от 43 086 833 лв. на 56 256 550 лв., чрез издаване на 13 169 717 бр. нови обикновени без-налични акции с право на глас, с номинална и емисионна стойност от по 1 лв., чрез извършване на непарична вноска на Република България и непарична и парична вноска на дружество с общинско участие посо-чено от ОС гр. Пловдив, а именно „Пълдин Туринвест” АД, гр. Плов-див”.

 

          Веднага се вижда, че въпреки очевидната евентуалност на чети-рите твърдяни от ищеца основания за нищожност на Решенията на Об-щото събрание, Пловдивският окръжен съд отново едновременно е по-становил приетия по делото общ техен резултат – нищожността, отново без да разграничи и без да идентифицира в диспозитива на решението всяко от предявените по делото различни (отделни) основания. Както и при произнасянето относно Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г., съдът пак е до-пуснал процесуално смесване на отделно произнасяне в мотивите по четирите различни и евентуално предявени иска, с постановяване в диспозитива на онова, което – според съда – е едновременната и обща последица на основателността на всеки един от исковете.

 

Това неразграничаване на основанията отново означава, че по-становеният от съда диспозитив едновременно се отнася за всяко едно от тях. Което на свой ред пак налага, в диспозитива на въззивното ре-шение изрично и поотделно да се идентифицира всяко от предявените по делото основания за нищожност на Решенията на Общото събрание на дружеството „Международен панаир Пловдив” АД от 15. 03.2007 г. и причините са същите – при понастоящем съществуващото в диспози-тива на окръжния съд едновременно и смесено произнасяне по различ-ни и правно неидентифицирани искове, обективните предели на силата на пресъдено нещо, която решението на този съд е трябвало да форми-ра, отново липсват (чл. 298, ал. 1 ГПК).

 

1.       Относно твърденията на ищеца, че Решенията на Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15.03.2007 г. би-ли „нищожни”, защото: „при ненастъпило увеличаване на капитала на „Международен панаир” ЕАД от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева”, т-ова „изключва възможността за последващо увеличаване на капитала на МПП от 43 086 833 на 56 256 550 лева”, затова повторното увелича-ване било „насочено към постигането на невъзможна цел”, не можело „да породи никакви правни последици и по тази причина е нищожно”:

 

          Първо, по принцип не е вярно, че при „ненастъпило” (неосъще-ствено) предходно увеличаване на капитала на едно търговско дру-жество, Решението на Общото събрание за последващо увеличаване на капитала би било „нищожно”. Ищецът отново е смесил нищожността по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, този път с основанията за противоре-чие на дружественото решение с изискването по чл. 192, ал. 5 ТЗ, при това без да съобрази, че към датата на последващото увеличаване на капитала, решението за предходното увеличаване (от 18.12.2006 г.) е било вписано в търговския регистър и – към тази дата (15.03.3007 г.) – иск за установяване, че това предходно регистърно обстоятелство е „несъществуващо”, въобще не е бил провеждан.

 

И второ, по-горе в т. А. І. бе установено, че Решенията на Мини-стъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18. 12.2006 г., които са имали за свой предмет именно предходното уве-личаване на капитала на „Международен панаир” ЕАД от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева не са били „лични волеизявления” на един от акционерите на това дружество, а напротив – са съществуващи (взети) решения на дружествен орган, които впоследствие са били и редовно вписани в търговския регистър и нито са били, нито понастоящем са обявявани за „несъществуващи обстоятелства” по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТР – вж. по-горе т. А. ІІІ.

 

Следователно, на това твърдяно основание за нищожност на Ре-шенията на Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15.03.2007 г., предявеният от Държавата установителен иск е бил недопустим и производството по този иск е подлежало на прекра-тяване – вж. отново задължителните разяснения по т. І-ва от Тълкува-телно решение № 1 от 6.12. 2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, както и посочената по-горе в т. А. ІІ. постоянна съдебна прак-тика.

 

На осн. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК обжалваното решение ще следва да се обезсили в тази негова част, а предявеният от Държавата иск – на посоченото по-горе основание за твърдяна нищожност на Ре-шенията на Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15.03.2007 г. – ще следва да се остави без разглеждане, а производ-ството по делото в тази негова част съответно подлежи на прекратява-не.

 

          2.       Относно твърденията на ищеца, че Решенията на Общото събрание от 15.03.2007 г. били „нищожни”, защото било налице осно-ванието по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. с чл. 28, ал. 7 ЗСПК:

 

          Положението и тук е същото: отново се иска установяване „ни-щожността” на решение на дружествен орган на твърдяно от ищеца ос-нование по чл. 26 ЗЗД, отново не е направена никаква разлика между дружествено решение и договор, отново са подминати задължителните разяснения по т. І-ва от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Затова и процесуалната последица за този иск е същата, каквато бе описана в предходната т. Б. І. 1.

 

          3.       Относно твърденията на ищеца, че Решенията на Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15.03.2007 г. би-ли „нищожни”, защото било налице основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро ЗЗД, „поради липса на надлежно формирана и изразена воля на дър-жавата”. И тъй като „липсата на действително волеизявление на мажо-ритарния акционер” представлявала „липса на решение на Общото съ-брание”, то следвало, че е налице „хипотеза на липсващо (невзето) ре-шение на общото събрание на МПП”:

 

          Първо, поначало не е вярно, че евентуално опорочената воля на един от акционерите при приемане Решение на Общото събрание, има за своя пряка последица нищожността или унищожаемостта на това решение. Ако волята на акционера при гласуването (или негласуване-то) е била опорочена, това ще рефлектира върху необходимото за взе-мане на решението мнозинство, а ако са нарушени нормите за необхо-димите кворум при провеждането и мнозинство при гласуването, взе-тото решение ще подлежи на отмяна на това основание, а не на уни-щожаване – вж. отново задължителните разяснения по т. І-ва от Тъл-кувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК.

 

          И второ, самото твърдение на ищеца, че волята на един от акцио-нерите била опорочена при вземане на наличните и вписани в търгов-ския регистър Решения от 15.03.2007 г. на Общото събрание на „Меж-дународен панаир Пловдив” АД, изключва тяхното „несъществуване”. Всъщност, отново се твърди наличието на основания за проверка по чл. 74, ал. 1 ТЗ, а такава проверка – извън сроковете по чл. 74, ал. 2 ТЗ, три години след провеждане на общото събрание – е недопустима. И про-цесуалната последица за този иск е отново същата, каквато бе по-горе описана в предходната т. Б. І. 1.

 

          4.       Относно твърденията на ищеца, че Решенията на Общото събрание от 15.03.2007 г. били „нищожни”, понеже „волеизявленията” на представителя на Държавата в Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15.03. 2007 г. били „без представителна власт”, а това пък било така, понеже тези „волеизявления” противоречали на Решение № 773/10.11.2006 г. на Министерския съвет и от тук отново следвало, че „е налице хипотеза на липсващо (невзето) решение на об-щото събрание на МПП”:

 

          Да се повтарят мотивите по предходната т. Б. І. 3. е напълно без-мислено. И тук ищецът твърди наличие на основания за проверка по чл. 74, ал. 1 ТЗ, и тук твърдението – само по себе си – изключва „не-съществуването” (невземането) на наличното и вписано в търговския регистър дружествено решение на Общото събрание от 15.03.2007 г. По тази причина процесуалната последица за този иск отново е съща-та, каквато бе по-горе описана в предходната т. Б. І. 1.

 

          ІІ.      Следващото искане на ищеца – да бъде установено, че впи-саното в търговския регистър увеличаване на капитала на „Междуна-роден панаир Пловдив” АД от 43 086 833 лева на 56 256 550 лева и свързаните с това увеличаване промени са „несъществуващи обстоя-телства” – се основава на следните четири твърдения:

 

          -        поради твърдяната по-горе „нищожност” на Решението на Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15.03. 2007 г. – вж. т. ХІІ.1 от исковата молба;

 

-        от страна на „Пълдин Туринвест” АД и Държавата липсвало записване на новите 13 169 717 броя акции „посредством подаване до МПП на писмени заявки по образец в тридневен срок, затова „без нали-чието на такива волеизявления не настъпва и не би могло да настъпи нито увеличаване на капитала от 43 086 833 на 56 256 550 лева, нито възникване на допълнителни членствени правоотношения между МПП и ПТИ и между МПП и държавата” – вж. направената в т. ХІІ.2 пре-пратка към т. VІІІ-ма от исковата молба;

 

          -        липсвало „изискваното от чл. 28, ал. 7 от ЗСПК съгласие на АП за намаляване размера на държавното участие в МПП” и това воде-ло до „незавършен фактически състав” на увеличението на капитала – вж. направената в т. ХІІ.3. препратка към т. Х-та от исковата молба;

 

          -        било налице „невнасяне от „Пълдин Туринвест” АД на па-рична вноска в размер на 2 383 934 лева” и не само това, но липсвало и „отправено от ПТИ до МПП волеизявление, изразяващо съгласие за из-плащане от ПТИ на МПП на паричната вноска в предвидения в реше-нието на Общото събрание двегодишен срок от вписването на увелича-ването на капитала в търговския регистър” – вж. направената в т. ХІІ.4. препратка към т. ХІ-та от исковата молба.

 

          На това искане, направено в процеса на четири отделни и раз-лични по предмет основания, Пловдивският окръжен съд е отговорил така:

 

„Признава за установено несъществуването на вписаното с Ре-шение № 2494/23.03.2007 год. по ф. д. № 80/1993 г. по описа на Плов-дивски окръжен съд по партидата на „Международен панаир Плов-див” АД, а именно: увеличаване на капитала на АД от 43 086 833 лв. на 56 256 550 лв. чрез издаване на 13 169 717 бр. обикновени безналични акции с право на глас, с номинална стойност 1 лв., като увеличението се извършва чрез непарична и парична вноска на „Пълдин Туринвест” АД и непарична вноска на Държавата.”

 

А за да обоснове този правен резултат, в мотивите на решението си съдът е написал дословно и единствено следното: 

 

„По изложените в т. 1 на настоящото решение съображения бе установено, несъществуването на вписаните с Решение № 8263/21.12. 2006 год. по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС обстоятелства в ТР, при хи-потезата че вписаните с решението по т.1 обстоятелства не са валидно възникнали. На това основание следва, че не се е състояло увеличени-ето на капитала от 28 463 162 лв. на 43 068 833 лв. При положение,         че е невалидно предишното увеличение, няма как да се състои и вписаното с настоящото. Поради това и то се явява невалидно възникнало. С оглед на изложеното и този иск е основателен и доказан.”

 

За пореден път се вижда, че Пловдивският окръжен съд отново се е произнесъл по направеното от ищеца искане, без да идентифицира в решението дори и едно от предявените по делото четири различни ос-нования. И отново не се знае, на кое от тях искът е бил уважен и каква всъщност е била правната причина, да бъде уважен.

 

Което на свой ред отново налага, с настоящото въззивно реше-ние поотделно да се разгледа всяко едно от предявените от ищеца ос-нования за „несъществуване” на обстоятелствата, които с Решение № 2494 от 23.03.2007 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по фирмено дело № 80/1993 г., са били вписани в търговския регистър, по партидата на дружеството „Международен панаир Пловдив” АД.

 

          1.       Относно твърдяната от ищеца „нищожност” на Решението на Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15. 03.2007 г. – като самостоятелно предявено основание за „несъществу-ване” на вписаното в търговския регистър увеличение на капитала на това дружество от 43 086 833 на 56 256 550 лева:

 

          В предходната т. Б. І. бяха разгледани и четирите твърдяни от ищеца основания за „нищожност” на Решението за увеличаване на ка-питала, прието от Общото събрание на „Международен панаир Плов-див” АД на 15.03.2007 г. и бе прието, че – на посочените от Държавата основания – това дружествено решение не е било „нищожно”.

 

          Другата хипотеза на вписано несъществуващо обстоятелство е, ако в търговския регистър е било вписано липсващо (невзето) решение на Общото събрание. Затова материалното условие за уважаване на иска на отделно твърдяното сега от ищеца основание е същото, като разгледаното по-горе в т. А. ІІІ. 1: вписаното решение да не е съще-ствувало към датата на вписването – защото само тогава, извършеното чрез вписването удостоверяване на липсващото (невзетото) и факти-чески несъществуващо решение, би било неистинско.

 

Но подобно твърдение ищецът няма и дори изобщо няма спор, че Решението на Общото събрание от 15.03.2007 г. е съществуващо (взе-то) решение на дружествен орган, притежаващ правомощието да раз-глежда и да приема решения по въпросите, които са в компетентността му по чл. 221, т. 2 и чл. 192 и сл. от Търговския закон.

 

Което означава, че Решението за увеличаване на капитала, прието от Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД на 15.03. 2007 г., освен че не е било „нищожно”, то е и съществувало към датата на направеното с Решение № 2494 от 23.03.2007 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по фирмено дело № 80/1993 г., вписване в търговския регистър. И още означава, че извършеното чрез това впис-ване удостоверяване на съществуващото Решение от 15.03.2007 г. на Общото събрание не е било неистинско, а напротив – е било и продъл-жава да е истинско.

 

Следователно, на това предявено основание искът е бил неосно-вателен и е подлежал на отхвърляне.

 

2.       Следващото твърдение на ищеца, с което е трябвало да бъ-де обосновавано „несъществуването” на вписаното в търговския реги-стър увеличаване на капитала на „Международен панаир Пловдив” АД от 43 086 833 на 56 256 550 лева е, че издадените 13 169 717 броя нови акции били „незаписани” и това било довело до „незавършен факти-чески състав” на проведеното увеличаване на капитала. И затова впи-саното в търговския регистър обстоятелство било „несъществуващо”.

 

Твърдението е невярно. Съображенията на Апелативния съд за правното значение на записването на акции от увеличен размер на ка-питала са посочени в предходната т. А. ІІІ. 2 и не е необходимо за на-стоящия аналогичен случай да бъдат повтаряни. Достатъчно е тук да се отбележи, че безспорно доказателство за съществуването на процес-ното обстоятелство към датата 23.03.2007 г., на която дата увеличение-то на капитала е било вписано в търговския регистър с Решение № 2494, постановено от Пловдивския окръжен съд по фирмено дело № 80/1993 г., е както изпълнението, така и доказаното съществуване към същата тази дата на:

 

а)      необходимата и задължителна за вписването предпоставка по чл. 192а, ал. 3 ТЗ – вж. приложения на л. 98 от делото „Списък на акционерите, записали акции от увеличението на капитала на „Между-народен панаир” ЕАД, чрез издаване на 13 169 717 броя нови обикно-вени безналични акции с право на глас в ОСА с номинална и емисион-на стойност на всяка една от по 1 (един) лев”, удостоверен с подписите на петимата членове на Съвета на директорите и 

 

б)      необходимото и задължително за вписването изискване по чл. 73, ал. 1, изр. 2-ро  ТЗ – вж. приложеното на л. 217 от делото Пис-мено съгласие с нотариално удостоверяване на подписа на представи-теля на вносителя „Пълдин Туринвест” АД, с дата на заверката 20.03. 2007 г., която предхожда датата на регистърното решение (23.03.2007 г.) и е била нотариално заверена след приемане на Решенията на Об-щото събрание от 15.03.2007 г. за увеличаване капитала на „Междуна-роден панаир Пловдив АД.

 

          И отново е достатъчно да се отбележи, че проверката, дали впи-саното в търговския регистър обстоятелство съществува, поначало из-ключва преценка за неговата законосъобразност, защото за тази цел съществуват исковете както по чл. 74 ТЗ, така и по чл. 71 ТЗ – вж. за-дължителните разяснения по т. ІІІ-та от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, както и посочената по-горе в т. А. ІІІ. 2. част от постоянната по въпроса съдебна практика.

 

Изводът е, че на това предявено основание установителният иск на Държавата по чл. 29, ал. 1 ЗТР е бил неоснователен и е подлежал на отхвърляне.

 

3.       Относно твърдяното от ищеца основание, че понеже лип-свало „изискваното от чл. 28, ал. 7 от ЗСПК съгласие на АП за намаля-ване размера на държавното участие в МПП”, увеличението на капита-ла имало „незавършен фактически състав” и това обуславяло извод, че вписаното обстоятелство е „несъществуващо”:

 

          Това твърдение отново поставя въпроса за законосъобразността на вписаното в търговския регистър Решение на Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15.03.2007 г., а този въпрос  не подлежи на обсъждане при разглеждането на установителен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР. Очевидно е, че отново трябва да се повтори: матери-алното условие за уважаване на иска е, вписаното дружествено реше-ние да не е съществувало към датата на вписването, а не – да бъде за-коносъобразно. Защото само в случай, че решението на дружествения орган е несъществуващо (невзето), само тогава извършеното чрез впис-ването удостоверяване на липсващото и фактически несъществуващо решение, би било неистинско.

 

Но подобно твърдение ищецът не е заявявал и поддържал, а по делото дори изобщо няма спор, че Решението на Общото събрание от 15.03.2007 г. е съществуващо (взето) решение на дружествен орган и че приемането на това Решение е от предметната компетентност на Общото събрание по чл. 221, т. 2 и чл. 192 и сл. от Търговския закон.

 

Което означава, че въведеното от ищеца основание няма правна връзка с твърдяното „несъществуване” на Решението за увеличаване на капитала, прието от Общото събрание на „Международен панаир Плов-див” АД на 15.03.2007 г. и не е доказано, че това дружествено решение е било несъществуващо към датата на вписването в търговския ре-гистър, направено с Решение № 2494 от 23.03.2007 г. на Пловдивския окръжен съд. И още означава, че удостоверяването чрез вписване на съществуващото Решение от 15.03.2007 г. на Общото събрание не е не-истинско, а напротив – е истинско.

 

Следователно, на това поредно предявено от Държавата основа-ние, установителният иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР е бил неоснователен и е подлежал на отхвърляне.

 

4.       Относно твърденията на ищеца, че било налице „невнасяне” от „Пълдин Туринвест” АД на дължима при увеличаването на капитала парична вноска, че липсвало „волеизявление, изразяващо съгласие за изплащане” на тази парична вноска в предвидения срок и тези две лип-си обуславяли извода, че вписаното на 23.03.2007 г. в търговския реги-стър увеличаване на капитала на „Международен панаир Пловдив” АД от 43 086 833 на 56 256 550 лева е „несъществуващо обстоятелство”:

 

          Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15.03.2007 г. (вж. Протокола на л. 79 и сл.) е приело Решение за уве-личаване капитала на това дружество от 43 086 833 лева на 56 256 550 лева чрез непарични вноски и парична вноска, която е трябвало да бъде внесена „в срок най-късно до две години от вписването на увеличение-то на капитала в съда” – вж. Решението по т. V-та. Не е твърде ясно, ка-кво според ищеца означава допълнително и последващо „волеизявле-ние, изразяващо съгласие за изплащане” на тази парична вноска, след като поетото от един от акционерите задължение за нейното внасяне е част от самото Решение на Общото събрание и след като никакво ос-порване на това Решение, никога и от никого не е било провеждано по пътя на чл. 74, ал. 1 ТЗ. Да не говорим, че е правно невъзможно, по-добно „допълнително волеизявление”, което – според ищеца – очевид-но е трябвало да бъде направено след извършване на вписването, да се отрази по какъвто и да е начин на преценката, дали към момента на вписването му в търговския регистър, увеличението на капитала е съ-ществуващо или несъществуващо обстоятелство.

 

Съвсем същото важи и за твърдението на ищеца, че фактът на не-внасяне в срок на парична вноска, с която да се покрие част от размера на приетото, проведено и вписано в търговския регистър увеличение на капитала, било основание за преценка, дали увеличението е „съществу-ващо” или „несъществуващо” обстоятелство. Това твърдение, освен че предпоставя отречено от закона правопогасяващо акционерното учас-тие обратно действие на невнасянето (вж. чл. 189, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ТЗ), за пореден път не държи сметка на нещо, което е твърде елемен-тарно: съществуването на вписаното обстоятелство се преценява към момента на вписването му, защото само тогава вписването в регистър може да е акт на истинско или на неистинско удостоверяване – вж. за пореден път задължителните разяснения по т. ІІІ-та от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК.

 

Затова изводът отново е, че и на това предявено основание уста-новителният иск на Държавата по чл. 29, ал. 1 ЗТР е бил неоснователен и е подлежал на отхвърляне.

 

          Вместо това обаче, Пловдивският окръжен съд отново общо и не-известно на кое от четирите предявени и описани по-горе основания, е уважил този иск. На осн. чл. 271, ал. 1 и ал. 2 ГПК, обжалваното ре-шение ще следва да се отмени в тази негова част, а искът за установя-ване несъществуването на вписаното с Решение № 2494 от 23.03. 2007 г. на Пловдивския окръжен съд по фирмено дело № 80/1993 г. увелича-ване на капитала на дружеството „Международен панаир Пловдив” АД от 43 086 833 лева на 56 256 550 лева – като неоснователен и на чети-рите предявени основания – ще следва да се отхвърли.

 

          На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на дружест-вото „Международен панаир Пловдив” АД ще се присъдят поисканите и направени пред двете инстанции разноски, общо в размер на сумата 9 180 лева.

 

          В този смисъл ще се постанови и решението.

 

          Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р      Е     Ш    И:

 

          ОТМЕНЯ Решение № 31 от 28.01.2011 г., постановено от Плов-дивския окръжен съд по търг. д. № 259/2010 г., поправено с постано-веното по същото дело Решение № 154 от 31.03.2011 г., в частта му, с която съдът е постановил,

 

че поради несъществуването им:

 

          „ПРИЗНАВА за нищожни решенията /волеизявленията/ на Мини-стъра на икономиката и планирането взети с Протокол № РД-21-325/ 18.12.2006 год. за увеличаване капитала на „Международен панаир Пловдив” АД, от 28 463 162 лв. на 43 086 833 лв., чрез издаване на 14 623 671 бр. нови обикновени безналични акции с право на глас, в ОСА, всяка една с номинал и емисионна стойност от по 1 лв. чрез из-вършване на непарична  и/или парична вноска на „Пълдин Туринвест” АД, гр. Пловдив”.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от Държавата ис-кове против дружеството „Международен панаир Пловдив” АД, гр. Пловдив, ЕИК 825278766, за установяване, че поради тяхното несъще-ствуване, са нищожни:

 

„Решенията (в исковата молба наречени „волеизявления”) на Ми-нистъра на икономиката и енергетиката, съдържащи се в Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г., „насочени към увеличаване на капитала на „Международен панаир” ЕАД, гр. Пловдив” от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева, чрез издаване на 14 623 671 броя обикновени безна-лични акции с право на глас, всяка една с номинална и емисионна стой-ност 1 лев, посредством извършване на непарична  и/или парична внос-ка на „Пълдин Туринвест” АД, гр. Пловдив”.

 

Поради установеното от Пловдивския апелативен съд съществу-ване на Решенията (в исковата молба наречени „волеизявления”) на Министъра на икономиката и енергетиката, съдържащи се в Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г., ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31 от 28.01.2011 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по търг. д. № 259/2010 г., поправено с постановеното по същото дело Решение № 154 от 31.03.2011 г., в частта му, с която съдът е постановил, че 

 

„ОТХВЪРЛЯ иска на Държавата против „Международен панаир Пловдив” АД, за признаване нищожност на волеизявленията на Мини-стъра на икономиката и енергетиката взети с Протокол № РД-21-325/ 18.12.2006 год. /с изключение на това за увеличаване на капитала на „Международен панаир Пловдив” АД от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева чрез издаване на нови 14 623 671 бр. обикновени безналични акции с право на глас, с емисионна стойност 1 лв. всяка, посредством апортна вноска, оформени като решения, като неоснователен”.

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 31 от 28.01.2011 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по търг. д. № 259/2010 г., поправено с по-становеното по същото дело Решение № 154 от 31.03.2011 г.,

 

в частта му, с която съдът е постановил следното:

 

          „ПРИЗНАВА за нищожни решенията /волеизявленията/ на Мини-стъра на икономиката и планирането, взети с Протокол № РД-21-325/ 18.12.2006 год. за увеличаване капитала на „Международен панаир Пловдив” АД, от 28 463 162 лв. на 43 086 833 лв., чрез издаване на 14 623 671 бр. нови обикновени безналични акции с право на глас, в ОСА, всяка една с номинал и емисионна стойност от по 1 лв. чрез из-вършване на непарична и/или парична вноска на „Пълдин Туринвест” АД, гр. Пловдив” и

 

в частта му, с която съдът е постановил, че:

 

„ОТХВЪРЛЯ иска на Държавата против „Международен панаир Пловдив” АД, за признаване нищожност на волеизявленията на Мини-стъра на икономиката и енергетиката взети с Протокол № РД-21-325/ 18.12.2006 год. /с изключение на това за увеличаване на капитала на „Международен панаир Пловдив” АД от 28 463 162 лв. на 43 086 833 лв. чрез издаване на нови 14 623 671 бр. обикновени безналични акции с право на глас, с емисионна стойност 1 лв. всяка, посредством апортна вноска, оформени като решения, като неоснователен.”,

 

          като нищожността в тези две части на решението на Окръжния съд е била преценявана при твърдяните от Държавата основания, че:

 

          -        Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречали на „действащата към тази дата разпоредба по чл. 28, ал. 7 ЗПСК”;

 

          -        Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на основанието по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, поради „невъзможен предмет”;

 

          -        Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречали на разпоредбата по чл. 195, във вр. с чл. 194, ал. 4 ТЗ;

 

          -        Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на основанията по чл. 26, ал.1 и 2 ЗЗД, във вр. с чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 и ал. 9 от ЗСПК и

 

          -        Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на основанията по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8 от ПРУПСДП, поради „ни-щожност на предхождащото Решение № 773 от 10.11.2006 г. на Мини-стерския съвет”.

 

          ОСТАВЯ без разглеждане предявените от Държавата искове про-тив дружеството „Международен панаир Пловдив” АД, гр. Пловдив, ЕИК 825278766, за установяване, че:

 

          -        Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречали на „действащата към тази дата разпоредба по чл. 28, ал. 7 ЗПСК”;

 

          -        Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на основанието по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, поради „невъзможен предмет”;

 

          -        Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречали на разпоредбата по чл. 195, във вр. с чл. 194, ал. 4 ТЗ;

 

          -        Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на основанията по чл. 26, ал.1 и 2 ЗЗД, във вр. с чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 и ал. 9 от ЗСПК и

 

          -        Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. били нищожни на основанията по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8 от ПРУПСДП, поради „нищожност на предхождащото Решение № 773 от 10.11.2006 г. на Ми-нистерския съвет”

 

          и в тази негова част ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

ОТМЕНЯ Решение № 31 от 28.01.2011 г., постановено от Плов-дивския окръжен съд по търг. д. № 259/2010 г., поправено с постанове-ното по същото дело Решение № 154 от 31.03.2011 г., в частта му, с ко-ято съдът е постановил, че:

 

          „ПРИЗНАВА за установено несъществуването на всички вписани с Решение № 8263/21.12.2006 год. по ф. д. № 80/1993 год. на Пловдив-ски окръжен съд обстоятелства по партидата на „Международен пана-ир Пловдив” АД.”

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Държавата искове против дружест-вото „Международен панаир Пловдив” АД, ЕИК 825278766,

 

за установяване несъществуването на посочените по-долу девет обстоятелства, вписани в търговския регистър по партидата на това дружество с Решение № 8263 от 21.12.2006 г., постановено от Пловдив-ския окръжен съд по фирмено дело № 80/1993 г., като твърдяното от Държавата несъществуване на тези обстоятелства се основавало на:

 

а)       нищожност, изразена в несъществуване (невземане) на Ре-шенията (в исковата молба наречени „волеизявления”) на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 г. и

 

б)      „незавършен фактически състав на увеличението на капи-тала”, изразяващ се в незаписване на новоиздадените 14 623 671 броя акции чрез „подаване в срок на писмена заявка по образец”:

 

1.       „увеличаване на капитала на „Международен панаир” ЕАД, гр. Пловдив, от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева, чрез издаване на нови 14 623 671 броя обикновени безналични акции с право на глас, с номинална и емисионна стойност 1 лев всяка една, посредством апорт-на вноска на право на собственост върху недвижими имоти от „Пълдин Туринвест” АД, оценена по ч. т. д. № 418/2006 г. на Пловдивския окръжен съд”;

 

          2.       „промяна на фирмата на „Международен панаир” ЕАД на „Международен панаир Пловдив” АД”;

 

          3.       „промяна на броя на членовете на Съвета на директорите от 5 (петима) на 7 (седем)”;

 

          4.       „освобождаване на Й.А.Р., ЕГН *********, като член на Съвета на директорите и изпълнителен ди-ректор на „Международен панаир Пловдив” АД”;

 

          5.       „освобождаване на В.Г.П., ЕГН *********, като заместник – председател на Съвета на директорите на „Международен панаир Пловдив” АД”;

 

          6.       „избиране на „Парк Хотел Санкт Петербург” АД за член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Международен панаир Пловдив” АД”;

 

          7.       „избиране на „Пълдин Туринвест” АД за член на Съвета на директорите и заместник председател на Съвета на директорите на „Международен панаир Пловдив” АД”;

 

          8.       „избиране на „Централен Универсален Магазин” АД за член на Съвета на директорите на „Международен панаир Пловдив” АД” и

 

          9.       извършването на промени в устава на „Международен пана-ир Пловдив” АД и прилагането по фирменото дело на препис от устава, съдържащ приетите изменения към 18.12.2006 г., заверен на 19.12.2006 г. от Й.А.Р., като представител на „Парк Хотел Санкт Петербург” АД”,

 

          като неоснователни.

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 31 от 28.01.2011 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по търг. д. № 259/2010 г., поправено с по-становеното по същото дело Решение № 154 от 31.03.2011 г., в частта му, с която съдът е постановил следното:

 

          „ПРИЗНАВА за нищожно решението на ОСА проведено на 15.03. 2007 год. само в частта му по т. 5 от дневния ред – за увеличаване ка-питала на „Международен панаир Пловдив” АД, от 43 086 833 лв. на 56 256 550 лв., чрез издаване на 13 169 717 бр. нови обикновени без-налични акции с право на глас, с номинална и емисионна стойност от по 1 лв., чрез извършване на непарична вноска на Република България и непарична и парична вноска на дружество с общинско участие посо-чено от ОС гр. Пловдив, а именно „Пълдин Туринвест” АД, гр. Плов-див”.

 

          ОСТАВЯ без разглеждане предявените от Държавата искове про-тив дружеството „Международен панаир Пловдив” АД, гр. Пловдив, ЕИК 825278766, за установяване, че са „нищожни” Решенията на Об-щото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15.03.2007 г. „за увеличаване на капитала на това дружество от 43 086 833 лева на 56 256 550 лева, чрез издаване на нови 13 169 717 броя обикновени без-налични акции за сметка на непарична вноска на Държавата и непарич-на и парична вноска на „Пълдин Туринвест” АД, като Държавата е следвало да придобие 277 947 акции от увеличението, а дружеството „Пълдин Туринвест” АД 12 891 770 акции”,

 

          които искове за установяване на нищожността са били предявени на следните основания:

 

-        поради „ненастъпило увеличаване на капитала на „Между-народен панаир” ЕАД от 28 463 162 лева на 43 086 833 лева”, съобраз-но Решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Прото-кол № РД-21-325 от 18.12.2006 г. и затова последващото увеличаване на капитала от 43 086 833 на 56 256 550 лева било „насочено към по-стигането на невъзможна цел”;

 

          -        поради наличие основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. с чл. 28, ал. 7 ЗСПК;

 

          -        поради „липса на надлежно формирана и изразена воля на Държавата” при вземане на решенията и

 

          -        поради това, че „волеизявленията” на представителя на Дър-жавата в Общото събрание на „Международен панаир Пловдив” АД от 15.03.2007 г. били „без представителна власт”, защото противоречали на Решение № 773/10.11.2006 г. на Министерския съвет” и

 

в тази негова част ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

ОТМЕНЯ Решение № 31 от 28.01.2011 г., постановено от Плов-дивския окръжен съд по търг. д. № 259/2010 г., поправено с постано-веното по същото дело Решение № 154 от 31.03.2011 г., в частта му, с която съдът е постановил следното:

 

          „ПРИЗНАВА за установено несъществуването на вписаното с Ре-шение № 2494/23.03.2007 год. по ф. д. № 80/1993 г. по описа на Плов-дивски окръжен съд по партидата на „Международен панаир Плов-див” АД, а именно: увеличаване на капитала на АД от 43 086 833 лв. на 56 256 550 лв. чрез издаване на 13 169 717 бр. обикновени безналични акции с право на глас, с номинална стойност 1 лв., като увеличението се извършва чрез непарична и парична вноска на „Пълдин Туринвест” АД и непарична вноска на Държавата.”

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Държавата искове против дружест-вото „Международен панаир Пловдив” АД, ЕИК 825278766, за устано-вяване „несъществуването” на следните обстоятелства, вписани в тър-говския регистър по партидата на това дружество с Решение № 8263 от 21.12.2006 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по фирмено дело № 80/1993 г.:

 

„Увеличаване на капитала на „Международен панаир Пловдив” АД от 43 086 833 лева на 56 256 550 лева, чрез издаване на 13 169 717 броя обикновени безналични акции с право на глас, с номинална стой-ност 1 лев, като увеличението се извършва чрез непарична и парична вноска на „Пълдин Туринвест” АД и непарична вноска на Държавата”,

 

като твърдяното от Държавата несъществуване на тези вписани в търговския регистър обстоятелства се основава на:

 

          -        „нищожност на Решението на Общото събрание на „Между-народен панаир Пловдив” АД от 15.03.2007 г.”;

 

-        „липса на записване на новите 13 169 717 броя акции от страна на „Пълдин Туринвест” АД и Държавата”;

 

          -        „незавършен фактически състав” на увеличението на капи-тала, поради нарушаване на чл. 28, ал. 7 ЗСПК”;

 

          -        „невнасяне от „Пълдин Туринвест” АД на парична вноска в размер на 2 383 934 лева” и липса на „отправено от ПТИ до МПП во-леизявление, изразяващо съгласие за изплащане от ПТИ на МПП на па-ричната вноска в предвидения в решението на Общото събрание двего-дишен срок от вписването на увеличаването на капитала в търговския регистър”,

 

          като неоснователни.

 

ОТМЕНЯ Решение № 31 от 28.01.2011 г., постановено от Плов-дивския окръжен съд по търг. д. № 259/2010 г., поправено с постанове-ното по същото дело Решение № 154 от 31.03.2011 г., в частта му, с ко-ято съдът е постановил, че:

 

„ОСЪЖДА „Международен панаир Пловдив” АД, да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 10 000 лв.” и „да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса по делото в размер на 320 лв.”,

 

а също и в частта му, с която съдът е разпоредил:

 

„След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати на ТР при АВ за заличаване на вписванията на осн. чл.30 от ЗТърг.Р.”.

 

ОСЪЖДА Държавата, да заплати на дружеството „Междунаро-ден панаир Пловдив” АД, ЕИК *********, сумата 9 180 лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.